Направо е невероятно, но през 2020-та Еднокнижният (както навремето го наричаше Нойзи) оцеля. И то, оцеля при абсолютно безпрецедентен в разнообразието си натиск. То не бяха записи, то не бяха кюлчета, пачки, пистолети и чекмеджета, то не беше пандемия и разпадаща се здравна система, то не бяха протести, полицейско насилие и отворени писма, то не беше Васил Божков, то не беше Барселона и Мис Бикини, то не беше Цветан Цветанов, то не беше външен натиск, а най-вероятно пропускам и много от нещата, които биха свалили от власт всеки един премиер, във всяка една нормална държава. Но, Борисов оцеля.
Означава ли това безпрецедентно оцеляване, ча начело на държата ни стои непоколебим титан, способен да се справи с какви ли не предизвикателства? Означава ли то, че ние като нация не разполагаме с нищо по-добро, което да ни управлява? И означава ли това оцеляване, че Борисов е незаменим?
Оцеляването на Борисов по никакъв начин не беше героично, той оцеля така, както оцеляват плевелите и някои болести – загнездват се и няма изкореняване. Борисов оцеля грозно: с раздаване на пари, криейки се зад собствените си внучета и избягвайки парламента, както и центъра на София. Оцеля не като държавник, а като шумкар.
