Коалиционният съвет на „Левицата!“ е взел решение да предложи на групата на БСП да не подкрепят председател на общинския съвет, който не е заявил ясна позиция срещу премахването на паметника на съветската армия. Представителите на коалицията ще гласуват „против“ всяко предложение за председател, който жертва паметника. Това стана ясно от брифинг на „Левицата!“ днес в София.
Според представителя на коалицията в СОС – Войслав Тодоров, изявленията на новия кмет на София и на представители на ПП-ДБ и „Спаси София“ говорят, че те възнамеряват да продължат с войната си срещу историята и срещу паметниците на културата, което от лявата формация намират за недопустимо. От формацията коментираха и публикувания бюджет за 2024 г. от Министерски съвет.
„Нарекохме нереалистичния и илюзорен бюджет на сглобката „Шведска маса за богати и постен обяд за бедни“, защото бюджетът заедно с данъчните закони предвижда данъчни облекчения за богатите и корпорациите и данъчни утежнения за бедните – повишават се данъци, такси, осигуровки. Които заедно с повишаването от 1 януари на цената на водата, на парното, от средата на годината на тока заради излизането на свободния пазар на електроенергия на битовите потребители, на горивата, на храните, обрича хората с най-ниски доходи на геноцид.“
За това е категорична Мая Манолова, един от лидерите на „Левицата!“. Тя коментира, че бюджетът не предвижда никакви адекватни компенсации – няма предвидени помощи за енергийно бедните, при положение, че от 1 юли се предвижда изваждането на битовите потребители – на семействата, на свободния пазар за ел. енергия, което би увеличило сметките с 67%.
Според нея въпреки ръста на минималната заплата до 933 лева, реално в джоба на хората с ниски доходи ще влизат под 700 лева като бъдат сметнати данъците и осигуровките и така отново ще получават малко над линията на бедност, която вече е 526 лева. Така над милион българи отново са обречени на труден и тежък живот, изчисли бившият омбудсман.
В същото време – при най-голямото неблагополучие на Министерство на финансите с невъзможността им да си съберат приходите /очаква се да приключат годината с поне 1 млрд. лева несъбрани приходи от ДДС/, Асен Василев се готви да прехвърли бремето върху обикновените хора – работещите, пенсионерите. А същевременно с това не се предвижда въвеждане на данък върху свръхпечалбите на корпорациите – не само енергийните предприятия, но и банките, оръжейните търговци, фармацевтичните компании, телекомите, търговските вериги. Няма заложен необлагаем минимум за хората с ниски доходи, липсват и наченки за разговор за данък богатство и за преминаване към прогресивно подоходно облагане. Не се увеличава данък дивидент. Но за търговците с криптовалути се предвиждат данъчни облекчения.
„За най-бедните – увеличаване на данъците, за тези, които търгуват с криптовалута – данъчни облекчения“, възмути се Манолова. Според нея данъчните закони удрят българите и призова партиите в парламента да не ги подкрепят, както и заложеното увеличаване на данък сгради и такса смет през данъчните оценки на имотите, което ще удари най-вече хората, които живеят в панелки, а това са 2/3 от столичани и от живеещите в големите градове.
Мая Манолова разкритикува още начинът, по който ще бъдат обложени гражданските и трудовите договори, което ще предизвика ръст на осигуровките, който хората с ниски доходи не могат да си позволят и повишаване на данъчната основа.
„След като облагаме сервитьорите с данък „бакшиш“, може би следващата стъпка ще бъде да обложим фризьорите, занаятчиите, шивачите, което е абсолютно неприемливо да се случва в най-бедната европейска държава“, възмути се Манолова.
Остри критики отправиха от „Левицата!“ и по отношение на начина, по който държавата се хвали, че ще връща 0,5% от ДДС-то на потребители, които добросъвестно запазват касовите си бележки, тъй като хора, харчещи по една средна заплата – около 1200 лева на месец, ще успяват да си върнат едва по 1 лев на месец.
Поетият нов външен дълг ще е в порядъка на 12,5 млрд. лева, от които 3,5 млрд. лв. са изплащане на стар външен дълг и 8 млрд. нови заеми. С този темп до 2 години външният дълг на страната ще достигне 26%, изчисли икономистът Кадиев. Така за 20 години се е увеличил външния дълг два пъти като процент от БВП, а в номинален размер се е увеличил вероятно четворно.
Георги Кадиев разкритикува и заложеното минимално увеличение на заплатите в бюджетната сфера от 5% и то осреднено между всички сектори.
„При положение, че инфлацията за тази година е 8%, за следващата година е заложена над 4%, отделно се предвиждат увеличение на данък сгради, как служителите в държавната администрация ще покрият тези разходи и качеството на живот на тези хора ще се влоши и резултатът ще са по-лоши услуги към нас“, смята Кадиев.
Според Румен Петков от „Левицата!“ грубо се посяга на интересите на общините със заложения бюджет за 2024 година, като държавата отказва да покрие разликата за общинските служители, заети на минимална заплата до заложените 933 лева на месец. Петков коментира, че бюджетът очевидно е правен от хора, които няма да имат никакво отношение към приходната му част от януари-февруари на следващата година.
„Фактът на унищожаването на финансовата стабилност на общините грози най-сериозният управленски стълб от 90-та година насам“, е категоричен Румен Петков, като заплашва традиционно стабилното местно самоуправление в страната.
Около 1500 са кметствата, в които вече имат възможност да избират кметове с население над 100 души и които досега са били с назначаеми кметове, но това е допълнителна финансова тежест за общините, които ще трябва да покриват разликата в техните възнаграждения от досегашните около 800 лева на месец до 1300 лева по новите правила.
