Светла Цанева е майка на 16-годишния Радослав Борисов. Той е болен по рождение от мускулна дистрофия. Не може да се движи от 7-годишен. Налага се да му бъде закупена специална инвалидна количка и тоалетен стол.
Оказва се обаче, че държавата отпуска само част от необходимата сума. Инвалидната количка струва 1900 лева, а тоалетният стол – 283 лева. Майката трябва да доплати близо 1200 лева, за да ги закупи за детето си. А то има нужда от тях. В противен случай трябва да го носят на ръце, за да излезе от вкъщи навън.
Държавата отпуска само 800 лева за инвалидната количка и 200 лева за тоалетния стол.
„Не зная какво ще правим. Не зная, ще ги носим на ръце нашите деца.“, казва Светла Цанева от Велико Търново.
Тя е разбрала за доплащането чак, когато е отишла във фирмата, от която може да закупи количката и стола.
От две години Радослав има обикновена рингова количка, но тя не му върши никаква работа.
Държавното финансиране за хората с увреждания е определено със заповед на министъра на труда и социалната политика от 1 юли 2018 година. В нея за първи път са включени специализираните детски колички и вертикализаторите.
От Социалната дирекция във Велико Търново признават, че случаят на Ради не е единичен. Петя Георгиева обяви пред „БНР“, че не може да каже какво налага да се доплаща, но и други родители са споделяли, че трябва да дават пари. И допълни:
„Идва едно семейство, искаха да кандидатстват за вертикализатор. Те също споделиха, че сумата, която трябва да доплатят, е голяма и непосилна за тях.“
Оказва се, че се доплаща не само за инвалидни колички и вертикализатори, но и за слухови апарати. Определената лимитна цена за хора над трудоспособна възраст е била 406 лева. По-късно обаче тя е била намалена на 170 лева. Така хората доплащат по около 300 лева, за да получат качествен слухов апарат.
От Агенцията за хората с увреждания обявиха, че не могат да помогнат. Димитър Ников, който е регионален координатор за Северен централен район, заяви, че правилата се определят от министерствата на труда и социалната политика и на здравеопазването. В същото време търговецът на дребно продава на толкова, колкото прецени самият той.
Съветват Светла Цанева да пише до омбудсмана, до министрите на труда и социалната политика и на здравеопазването, но те едва ли ще осигурят необходимите 1200 лева.
Друг вариант е да й бъде отпусната еднократна помощ от 1500 лева от социалния фонд, но, оказва се, чрез него се финансират само случаи на инциденти, а при Радослав заболяването е вродено.
Ето как реагира майката на случващото се с нея и нейното дете:
„Безумие. Какво държавата е дала на нашите деца, че иска и още да ни вземе.“
