Глобалната надпревара за разработването на ваксина против COVID-19 поражда някои ключови въпроси – колко точно трябва да се стимулира имунната система, за да се неутрализира вируса и възможно ли е това по някакъв начин да доведе до негативни странични ефекти? Макар и биохимичните изследователски компании да наемат хиляди доброволци за провеждането на обширни изследвания за разработването на ваксина, в основата на проучванията все още стоят порове, маймуни и други лабораторни животни, които може би крият отговорите на тези така важни въпроси.
“В действителност провеждаме невероятни експерименти”, коментира Ралф Барик, експерт по коронавирус към университета в Северна Каролина, намиращ се в Чапъл Хил, и в чиято лаборатория се тестват няколко потенциални ваксини върху животни.
Ускоряването на процеса е нужно, за да се спре вируса, предизвикал пандемията и погубил над 360 000 души по цял свят, нарушавайки глобалния икономически цикъл в процеса. Същевременно обаче “няма спор, че ускореното разработване на ваксина крие повече рискове, от която и да е друга подобна разработка в историята на човечеството”, коментира Барик. Тестването върху животни позволява на учените да наблюдават как тялото реагира на ваксината – нещо, което е невъзможно при тестването върху хора, коментира Кейт Бродерик, главен изследовател към “Invovio Pharmaceuticals”.
С животните “имаме възможност да извършваме аутопсии и да изследваме белодробните им тъкани, за да наблюдаваме отблизо как точно реагират белите им дробове”, обяснява Бродерик. Тя очаква резултатите от проби, взети от мишки, порове и маймуни, които са били изложени на коронавируса след поставянето на ваксината на “Inovio”. Тъй като няма животински вид, който точно да репликира развитието на инфекцията при хората, тестването върху трите типа животни дава по-голяма степен на сигурност.
Вече има добри новини по отношение на безопасността, тъй като първите резултати от тестовете върху животни на различни изследователски екипи, започват да внасят яснота. За сега няма признаци на притеснителни странични ефекти, познати още като усилване на заболяването, което д-р Антъни Фаучи от Националния институт по здравеопазване на Съединените щати определя като оптимистично.
Усилванията на заболяванията представляват точно това, което името намеква – много редки случаи, при които имунната система на тялото не реагира правилно, създавайки антитела, които не само че не възпират инфекцията, но и влошават прогресията й.
Това се случва за първи път през 1960 с провала на ваксината против респираторният синцитиален вирус “RSV”, който представлява опасна инфекция сред младите деца. Наскоро подобен негативен развой усложни разработката и на ваксина против разпространяваната от комари треска денга. Някои пробни ваксини против “SARS” – близко на COVID-19 заболяване, също доведоха до усиливания по време на фазата с тестване върху животни.
Към момента има три наскоро публикувани изследвания върху ефектите на различни COVID ваксини върху животни, включително и за ваксината на Оксфордския университет и на китайския институт “Sinovac”. Изследванията не са мащабни, но въпреки това при никоя от маймуните няма регистрирано усилване на заболяването, след като учените директно са заразили животните с коронавируса, поставяйки го в ноздрите или дихателните им пътища.
Най-обнадеждаващите резултати към момента идват от изследванията, проведени върху маймуните. Подходите на Оксфорд и “Sinovac” са коренно различни, като учените са установили, че ваксинираните маймуни са развили имунитет срещу пневмония, докато другите маймуни са се разболели при излагането на заболяването.
Същевременно обаче предпазването срещу по-тежки заболявания е в много ранна фаза. Може ли ваксина да спре разпространението на вируса? Оксфордският доклад дава повод за известни съмнения. Учените са открили жизнени вирусни тела в ноздрите на ваксинираните и неваксинираните животни. Макар и животните да са били изложени на изключително високи концентрации на вируса, това поражда тревожни въпроси.
Видът на ваксината и по-конкретно начинът, по-който реагира на протеина, обвиващ коронавируса, може да се окаже разковничето. Изследователи от института “Beth Israel Deaconess Medical Center” в Бостън са разработили шест различни прототипа на ваксини. Някои от тях само частично са защитили маймуните, докато една е успяла напълно да предпази осем маймуни от всякакви симптоми и признаци на заболяването, коментира д-р Дан Барух, който успоредно работи с “Johnson & Johnson” върху друга разработка на COVID-19 ваксина.
При маймуните вирусът пребивава в белия дроб на животните, но рядко води до сериозни усложнения. Поровете, които често са предпочитани при разработката на антигрипни ваксини, може да помогнат в търсенето на отговор дали COVID-19 ваксина може да спре разпространението на вируса.
“Поровете развиват температура. Те също така кашлят и кихат”, заразявайки се помежду си подобно на хората, обяснява научната изследователката Алисън Келвин от канадския университет Далхаузи.
И докато COVID-19 представлява сериозен риск за възрастната част от населението, ваксините често не стимулират имунните системи на възрастните толкова ефективно, колкото при младите хора. Поради тази причина Келвин се фокусира върху възрастни порове. Някои от разработчиците на ваксини докладват за обещаващи резултати сред първите човешки пациенти, върху които са изпробвани експерименталните ваксини. При доброволците е наблюдаван синтеза на “неутрализиращи” антитела, които се свързват с вируса и го възпират от прехвърляне върху други клетки. И тук обаче има уловка.
Бродерик коментира: “Нека бъдем честни. Все още нямаме представа, какъв точно е оптималният имунен отговор”, т.е. каква е оптималната комбинация от имунни реакции и доколко следва тя да бъде стимулирана.
В кръвта на някои от възстановилите се от COVID-19 пациенти се крият улики, макар и да има огромни разминавания при имунния отговор на различните пациенти в зависимост от степента на заболяването, добавя Бродерик.
Въпреки това, в случаи че ваксинираните животни произведат същите нива на неутрализиращи антитела, както при възстановилите се хора от COVID-19, “това би бил много силен сигнал, че ваксината има голяма вероятност да е ефективна”, коментира Катрин Дженсън, ръководителка на екипа по разработката на ваксина против COVID към “Pfizer Inc.”. За съжаление обаче истинският прогрес ще дойде едва когато изследванията покажат, че ваксинираните доброволци са действително по-малко уязвими от заболяване.
