Новото проевропейско правителство на Полша предприе радикални мерки за освобождаване на държавните медии от „политическата хватка“, наложена от 8-годишното управление на партията „Право и справедливост“ /ПиС/, съобщи „Politico“. Този ход обаче доведе до същинска политическа война със старата управляваща партия.
Борбата за контрола върху медиите изправи президента Анджей Дуда срещу министър-председателя Доналд Туск. В конфликта бяха въвлечени и ръководни кадри на обществената телевизия – единият – Томаш Сигут беше назначен за главен изпълнителен директор миналата седмица, след като министърът на културата Бартоломей Сенкевич освободи от длъжност неговия предшественик, лоялен към ПиС. Предишният медиен съвет обаче не прие това решение и назначи бившия депутат от ПиС Мачей Лопински на същия пост. Вчера в крайна сметка трето лице беше назначено за тази длъжност – Михал Адамчик.
Сблъсъкът и начинът, по който новото правителство светкавично въвежда промените породи опасения, че подобно на предишните управляващи, то може също да превиши правомощията си, за да получи това, към което се стреми. След встъпването си в длъжност на 15 декември кабинетът на Туск незабавно освободи от длъжност и смени директорите на държавната телевизия, радиото и Полската агенция по печата, закри една радиостанция и отмени излъчването на политически мотивирани предавания и филми. Както е известно, при управлението на ПиС конституционно независимите държавни медии бяха използвани като агресивен инструмент за пропаганда, атакуващ ожесточено Туск и опозицията, както и за насърчаване на евроскептичните възгледи на управляващата партия.
Продължаващата чистка беше посрещната с остри критики от страна на предишната управляваща партия и нейните поддръжници. Членове на партията и техни приближени се опитаха да назначат свои хора на ключови позиции, които новото правителство се стреми да заеме, и окупираха сградите, в които се помещават държавната телевизия и Полската агенция по печата. Те се обявиха твърдо против промените и разкритикуваха остро новото правителство, като го определиха като „авторитарно потъпкващо свободата на медиите“.
Президентът Дуда, който е лоялен към ПиС, също даде ясно да се разбере, че не е съгласен с начина, по който се извършват промените.
„Политическата цел не може да бъде оправдание за нарушаване на конституционните принципи и закона“, обяви той миналата седмица.
В събота държавният глава се зарече да наложи вето на променения законопроект за разходите за 2024 г. на новото правителство и да предложи свой собствен. Законопроектът предвижда 3 млрд. злоти за обществените медии, на което Дуда се противопостави, въпреки че предишните бюджети, одобрени от ПиС включваха подобни разпоредби. Предвидени са още и средства за увеличаване на учителските заплати.
„Президентското вето отнема парите на учителите“, коментира Доналд Туск като оправда медийните промени с аргумента, че целят да поправят годините на щети, нанесени от предишното правителство.
„Господин президент, както вече Ви информирах, днешните действия са насочени, както и Вие възнамерявахте да направите, към възстановяване на правовия ред и цялостното благоприличие в обществения живот. Можете да разчитате на нашата решителност и твърда последователност по този въпрос“, заяви още премиерът.
По време на управлението си ПиС манипулираше процедурите и заобикаляше конституцията, за да придобие по-широк контрол над медийните надзорни органи и да създаде специална правителствена агенция, която да отговаря за ключовите назначения, което ѝ позволи да затегне контрола си върху обществените радио- и телевизионни оператори. Докато Дуда е президент, правителството на Туск няма да може да промени това, без да се сблъска с неговото вето. Новото правителство не може да се обърне и към най-висшия съд в страната – Конституционния съд, тъй като ПиС неправомерно е назначавала съдии в този орган, с което подкопа доверието в него.
ПиС не е единственият повод за критики
Несъгласието за въвеждане на промени, изразено от страна на ПиС не е единственият повод за критики. Безкомпромисният начин, по който правителството на Туск прочиства медиите от лоялни на ПиС лица, също предизвика недоволство, и то не само сред поддръжниците на предишната управляваща партия. Групи на гражданското общество и независими медии в страната изразиха загриженост.
„Няма съмнение, че обществените медии се нуждаят от спешни и задълбочени реформи. Ние разбираме, че политическите и правните условия правят тези реформи много трудни. Въпреки това не можем да пренебрегнем факта, че начинът, по който бяха инициирани промените в обществените медии, повдига сериозни правни въпроси!“, гласи изявление на полската неправителствена организация „Хелзинкска фондация за правата на човека“.
Водещи полски независими медии потвърдиха, че промените в сферата на обществените медии „трябва да се извършват по организиран и законен начин, който не кара журналистите да се чувстват несигурни“. Въпреки тези призиви обаче, в момента изглежда се случва точно обратното.
