Ангела Меркел, първата жена канцлер в Германия, беше похвалена от мнозина за прагматичното си лидерство в един бурен свят и бе възхвалявана от някои като феминистка икона, пише “Асошиейтед прес”. Но поглед върху нейния опит през 16-те ѝ години начело на Германия разкрива пропуснатите възможности за борба с неравенството между половете на местна почва.
Обявена за “най -могъщата жена в света” от списание „Forbes“ за последните 10 поредни години, Меркел е определяна като мощен защитник на либералните ценности на Запад. Тя лесно отстоява позициите си на срещи на върха, доминирани от мъже, с лидери като бившия президент на САЩ Доналд Тръмп или руския президент Владимир Путин.
Милиони жени се възхищават на 67-годишната Меркел, че пробива стъкления таван на мъжкото господство в политиката, като наред с това е в ролята на впечатляващ модел за подражание на младите момичета.
По време на пътувания до Африка, Близкия изток и Азия Меркел често е посещавала проекти за правата на жените. Тя винаги е подчертавала, че даването на по-добър достъп до образование и работа на жените в бедните страни е от ключово значение за развитието на тези нации. Но що се отнася до положението на жените в Германия, Меркел – която заяви през 2018 г., че няма да се кандидатира отново на общите избори тази неделя – беше критикувана, че не използва позицията си достатъчно ловко, за да настоява за повече равенство между половете в своята страна. Алис Шварцер, най-известната феминистка в Германия, смята:
“Едно е ясно: една жена демонстрира, че жените могат да го направят. Въпреки това, една жена канцлер сама по себе си не води до еманципация.”
78-годишната активистка за правата на жените Шварцер е най-видният основател на германското освободително движение на жените, обичана и ненавиждана в страната си. Шварцер, която се е срещала с Меркле на няколко вечери през годините на управлението на канцлера, е категорична:
“Тя е първата, която стигна чак до върха. Но направила ли е нещо за женската политика освен нейното чисто присъствие? Честно казано, не много.”
Германските жени дори са виждали някои неуспехи по време на управлението на Меркел. Преди Меркел да встъпи в длъжност през 2005 г., 23% от федералните законодатели за нейния дясноцентристки блок на Съюза бяха жени. Днес тази цифра е 19,9%. Само крайнодясната партия “Алтернатива за Германия”, в момента има по-малко депутати жени с цели 10,9% спрямо преди.
Германия също изостава от другите европейски страни, когато става въпрос за равно политическо представителство. През 2020 г. делът на местата, заети от жени в националните парламенти и правителства, е 31,4% в Германия, доста под Швеция, където женското присъствие в 49,6%, Белгия с 43,3% или Испания с 42,2%, според статистическата агенция на Европейския съюз Евростат.
Жените също остават граждани от втора класа в работния свят на Германия. Миналата година само 14,6% от мениджърите от най-високо ниво в големите германски компании, регистрирани на борсата, са жени. Германия също има едно от най-големите различия в заплащането на половете в ЕС, като жените печелят с 18% по-малко от мъжете през 2020 г., според Федералната статистическа служба. Някои експерти казват, че Меркел настоява за повече власт на жените по косвен начин. Джулия Раушенбах, политически анализатор от университета в Бон, смята:
“Ангела Меркел не се зае с работата си с претенцията да използва ролята си на канцлер за подкрепа на жените или да превърне равенството между половете в свой личен интерес. Въпреки това тя много се ангажира с популяризирането на други жени в политиката.”
Урсула фон дер Лайен, ръководителка на кабинета на Меркел, стана първата жена председател на Европейската комисия през 2019 г. Анегрет Крамп-Каренбауер наследи Меркел като лидер на нейната партия Християндемократически съюз през 2018 г., въпреки че не успя да наложи своя авторитет на партията и се оттегли по-рано тази година. През 2007 г. фон дер Лайен, която тогава беше министър на семейството в кабинета на Меркел, прокара постепенна реформа на надбавката за отглеждане на деца в страната, която насърчи бащите да вземат родителски отпуск след раждането на дете. Това обаче беше една от малкото правни промени по време на мандата на канцлера, който активно се стремеше да подобри положението на жените с политиките си.
Една от причините за нежеланието на Меркел да се бори по-открито за феминистки въпроси в Германия може да бъде нейната собствена борба да стигне до върха на германската политика, смята Шварцер. Тя обясни:
“Меркел получи много неодобрение като жена. Тя не очакваше такава реакция, така че може и това да е причина да не избере факта, че тя е жена, като централна тема.”
Влиятелните мъже в нейната консервативна, традиционно западногерманска и доминирана от католиците партия не приветстваха точно протестантския бивш източногермански физик с отворени обятия, а политиците мъже от други партии първоначално не се отнасяха към нея с уважение, каза Шварцер.
Коментарите на германските журналисти относно появата на Меркел често бяха открито сексистки, особено в началото. Германските медии първо я нарекоха “момичето на Кол”, защото Меркел първоначално беше повишена от тогавашния канцлер Хелмут Кол, а по-късно я нарекоха “Мути” или “мама”, въпреки че Меркел няма деца.
Леони Поу, 24-годишен мениджър на предизборната кампания в Берлин, е на осем години, когато Меркел идва на власт. Имайки предвид този факт за нея е било най-нормалното да има жена канцлер. Поу, която израства в Югозападна Германия, казва:
“Още в училище, когато започнах да имам политическо съзнание, осъзнах колко много означава, особено за по-старото поколение, една жена да ръководи Германия. Когато разбрах това, и мен ме накара да се гордея.”
Независимо от това, Поу смята, че Меркел е могла да направи повече за правата на жените и отбеляза, че нито един от кабинетите на Меркел през четирите ѝ мандата не е постигнал равенство между половете. Тя заключва:
“Иска ми се в бъдеще да има толкова жени, колкото и мъже, които да ни представляват.”
Когато самата Меркел беше попитана през 2017 г. дали е феминистка, тя отговори уклончиво, като каза:
“Не искам да се украсявам с титла, която нямам.”
Едва през последните няколко години Меркел се зае с темата проактивно и заговори за повече равенство между половете в Германия. През 2018 г., когато Германия отбеляза 100-годишнината от избирателното право на жените, тя каза в реч в Берлин под бурните аплодисменти най-вече на слушателки, че има още много да се направи, за да се постигне равенство между половете. Тогава тя подчерта:
“Целта трябва да бъде равенство, равенство навсякъде. Надявам се да стане естествено жените и мъжете да разделят работата си, да отглеждат децата и да правят в домакинството еднакво … и се надявам, че няма да отнеме още 100 години, за да стигнем до там.”
Меркел не е говорила много за преживяванията си на дискриминация или за личния си живот, а съпругът ѝ, квантовият химик Йоахим Зауер, винаги е държал нисък обществен профил. През последните няколко седмици Меркел направи забележителна стъпка в по-нататъшното възприемане на правата на жените, като заяви по време на дискусия с жените в Дюселдорф: “Аз съм феминистка”. И беше категорична:
“Да, всички трябва да сме феминистки.”
