Днес политическият дискурс е изпълнен с метафори. Метафорите опростяват сложните политически теми, на които съвременните демокрации търсят отговор. Според Джон Саид „типичната метафора използва един по-конкретен източник, за да обясни един по-абстрактен обект“. Когнитивните лингвисти Лейкъф и Джонсън смятат, че метафората е средство за поетично въображение, което е проникнало във всекидневния ни живот и то не само в езика, а и в мисълта, и действията ни. Поради тази причина авторите са мнение, че нашата концептуална система, която е в основата на мислите ни, и на действията ни, има метафоричен характер.
Лейкъф и Джонсън дават следните метафорични примери от ежедневието ни: времето е пари, животът е пътуване, спортът е война. В изложения пример – спортът е война, източник е войната, с помощта, на който се обяснява спортът като обект, в който се цели победа над противника. Спортните сблъсъци са представят с помощта на полето източник – война от метафоричната рамка. Много често, когато става въпрос за спортен мач например, ние използваме военна риторика – унищожаване на противника, убийствен гол и подобни.
В политическия дискурс също се използват метафорите, за да се окаже влияние върху аудиторията. Чартърис-Блек твърди, че метафоричното говорене е част от манипулативния дискурс, защото посредничи между знанието и емоцията. Някои автори са мнение, че използването на манипулативни техники (метафорите) в политиката, може да накара хората да действат против своя интерес и да защитят този на манипулатора.
През последните години корупционната тема постоянно присъства в домашния политически живот. Много често корупционните практики в политика се обобщават с понятието организирана престъпност. А за да добие публичен образ абстрактното понятие организирана престъпност е необходимо да конкретизира в разбирането към конкретна фигура от политическата сцена. Няма как общественото настроение да бъде насочено в определена посока през абстрактното разбиране и затова на помощ се извиква сетивното възприятие. След като общественото поведение бъде фокусирано към конкретна политическа фигура започва използването на метафорите в политиката.
Политиката е обяснена като война, в която организираната престъпна група трябва да бъде победена, но тя е абстрактно понятие, което е заменено от конкретна политическа фигура или субект, с който противниците на корупцията спорят за политическата власт. Тогава воденото на война с организираната престъпност е представено като първи приоритет на широката общественост, което поражда действия в милитаризиран контекст и наказателни политики.
Действащите субекти на сцената започват да реализират тези политика, за да отговорят на очакванията, които са формирали в широката общественост. В метафората политиката като война – източник е войната, а обектът е организираната престъпност в политиката, която предизвиква заплаха пред определена теория, затова срещу нея трябва да се води война.
Другият метафоричен пример на когнитивните лингвисти Лейкъф и Джонсън – времето е пари в контекста на войната с организираната престъпност в политиката, на която крайната цел е личното богатство, а не общото, може да бъде трансформиран в следната метафора – политиката е пари. Доста често широката общественост си обяснява политиката като инструмент за бързо забогатяване, затова спомагат и корупционните схеми, които са най-често използваният инструментариум между различните претенденти за политическата власт.
Разказването на политиката от политическите опоненти през метафората за войната с присъстващата корумпираност на политическата сцена подхранва другата метафора – политиката е пари. Получава се следната верига в общественото съзнание – там, където има политическа власт, има и корупция, а там където има корупция, има и възможност за бързо забогатяване. В метафората политиката е пари – източник са парите, а обект е сегашното състояние на политиката, с което се цели дискредитирането й в смисъла на дейност в полза на общото.
В кварталното кафене или разхождайки се по улицата могат да се чуят съжденията:
„Не се накрадоха тия.“
„Какво да ги мислим вече, каквото и да стане те (политиците) си оправиха живота.“
„Големи бандити са тия.“
„Няма оправия всички са едни и същи – всички крадат.“
Всичките изброени примери са продукт на метафоричните разбирания за политиката като война, защото е корумпирана и като инструмент за трупане на богатство. Ако в публичните разбирания за политиката се появят други метафори, които да я обясняват като друг тип дейност, т.е положителна дейност, тогава няма само да сменяме омразата си от един политически субект/фигура към друг, а вероятно съществува и вероятността и градивността да определя поведението ни. Например – на мен ми харесва следната метафора – политиката като добрия самарянин!
Източник: Станислав Тодоров
