„Въвеждането на еврото е фундаментална промяна, която ще донесе на България множество икономически възможности. Ще подпомогне по-бързо икономическо развитие, а това в крайна сметка е пътят за по-добър живот на всеки един български гражданин. Не на последно място – приемането на общата европейска валута е символ на принадлежността на страната ни към европейската идея.“
Това заяви заместник-министърът на финансите Методи Методиев в Деня на Европа по време на конференцията „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към Еврозоната“, организирана от Икономическия и социален съвет към Народното събрание.
„Служебното правителство продължава да работи с ускорени темпове по подготовката на страната ни за членство в еврозоната съгласно приетия от Министерския съвет през май 2022 година Национален план за въвеждане на еврото в Република България. Страната полага всички възможни усилия да бъде готова да приеме еврото не по-късно от 1 януари 2025 г.“, увери Методиев. В процес на подготовка е специален Закон за въвеждане на еврото в Република България, а проект на нов Закон за Българската народна банка, регламентиращ функционирането на централната ни банка в рамките на еврозоната, предстои да бъде одобрен от правителството и изпратен за разглеждане от Народното събрание.
Работи се и за цялостното изпълнение на мерките от Плана за действие за изпълнение на последващите ангажименти след присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II.
Заместник-министърът обясни още, че наред с техническата подготовка за членство следва да се изпълнят и Маастрихтските критерии, като основните предизвикателства в момента са намаляване на инфлацията, както и придържане към стабилни публични финанси и по-специално ограничаването на бюджетния дефицит до 3% от БВП. Той отново подчерта, че в това отношение водеща е ролята на политическите партии в парламента, а предложеният от Министерския съвет в края на април проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. отразява фискалните ефекти върху параметрите на бюджетната рамка при сценарий без промяна на политиките, заложени в Закона за бюджета за 2022 г. и последващата му актуализация, а също така и от политическия цикъл, свързан с провеждането на предсрочни парламентарни избори в края на 2022 г. и началото на 2023 г.
Целта е 49-ото НС, в качеството си на законодателна институция и най-висш държавен орган, да заложи своето виждане за бюджета и политиките в него, за което Министерството на финансите ще оказва пълно техническо съдействие. Методиев припомни, че ведомството има готовност с приходни и разходни мерки с оценен годишен фискален ефект, които могат да бъдат разгледани в Народното събрание, и, ако получат необходимата политическа подкрепа, биха могли да спомогнат за привеждането на дефицита в рамките на 3%-то ограничение.
„Придържането към по-консервативна фискална политика, разбира се, е важно не само за въвеждането на единната европейска валута в страната ни, но и от гледна точка на стабилността на българската икономика в настоящата динамична финансова и геополитическа обстановка“, допълни заместник-министърът. Той отбеляза, че новите предизвикателства налагат паричната и фискалната политика да действат съвместно.
„Благоразумната фискална политика и ограничаването на бюджетните разходи ще спомогне в усилията за овладяване на високата инфлация и натрупването на по-нисък дефицит, чието финансиране става все по-скъпо при повишени лихвени равнища. В допълнение, добре е да се знае, че от следващата година европейските фискални правила отново започват да важат с пълна сила, след като бяха временно отменени по време на COVID кризата“, посочи Методи Методиев.
