В историята на средновековна България периодът на управление на Кан Севар заема важно място, характеризиращо се с миролюбива външна политика и стремеж към дипломатически успехи. Управлявайки в годините 738-753, Севар е запомнен като последния владетел от знаменития род Дуло и като лидер, чиято политика бележи отклонение от предходните военни конфликти с Византия.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как неговата ера е ознаменувана с усилия за поддържане на мира и сътрудничество, което не само укрепва отношенията с Източната Римска империя, но и допринася за териториалното разширение и повишаване на международния престиж на българската държава.
Неговата политика предизвиква напрежение и разделение вътре в страната, водещо до трагичния му край. Управлението на Кан Севар разкрива сложната динамика на властта и външнополитическата стратегия в средновековна България, подчертавайки важни уроци за баланса между миролюбие и вътрешнополитическа стабилност.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„Кан Севар е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление няма войни с Византия, защото все още се ползват положителните резултати от предните двама владетели на България, относно съвместните им действия с Източната Римска империя срещу арабите.
Българската войска отново на няколко пъти достига до Константинопол, но не за да воюва, а да се сражава наравно с ромейската. Тази далновидна политика дава възможност на българската държава не само да живее в мир със съседите си, но и да продължава да получава териториални придобивки на юг от Стара планина.
Всичко това оказва благотворно влияние за авторитета на българската средновековна държава в Европа. Миролюбивата политика обаче не се харесва на част от българската аристокрация. Съгласно летопис на Джагфар Тарихъ:
„Севар, сина и наследника на Кормесий е убит от боилите си за провизантийската си политика“.“
