В почти всяко кътче на земното кълбо хората харчат повече за храна и гориво, наеми и транспорт, пише „Асошиейтед прес“. Но инфлацията не засяга еднакво хората. За мигранти с роднини, разчитащи на парите, които изпращат обратно, по-високите цени притискат семействата двойно – у дома и в чужбина.
Работниците мигранти, които изпращат пари на близки в чужбина, често спестяват по-малко, защото са принудени да харчат повече с покачването на цените. За някои единственият вариант е да се блъскат повече, да работят през уикендите и нощем, да си наемат втора работа. За други това означава намаляване на потреблението на някогашните основни продукти като месо и плодове, за да могат да изпратят това, което е останало от спестяванията им, на семейството у дома, някои от които се борят с глад или конфликти. Карлос Уерта, 45-годишен мъж от Мексико, който работи като шофьор в Ню Йорк, коментира:
„Спестявах нещо, около 200 долара седмично. Сега мога да спестя едва 100 на седмица. Живея за ден за ден.“
От другата страна на Атлантическия океан 49-годишната Лиса Джатаас изпраща около 200 евро (195 долара) от работата си в Кипър на семейството си във Филипините всеки месец. За да спести пари, тя търси по-евтина храна в магазина и купува дрехи от благотворителен магазин. Жената споделя:
„Става дума за това да бъдеш издръжлив.“
Икономиките, разтърсени от шоковете на пандемията от COVID-19 и последиците от изменението на климата, бяха отново засегнати от войната на Русия в Украйна, която доведе до скок на цените на храните и енергията. Тези разходи потопиха още 71 милиона души по света в бедност през седмиците след февруарската инвазия, която прекъсна критичните доставки на зърно от Черноморския регион, според Програмата за развитие на ООН.
Когато цените на храните и горивата се покачват, парите, които хората могат да изпращат на роднини, не стигат толкова далеч, колкото някога. Международният валутен фонд изчислява, че глобалната инфлация ще достигне връх от 9,5% тази година, но в развиващите се страни тя е много по-висока. Макс Лоусън, ръководител на политиката за неравенството в организацията за борба с бедността Oxfam, заяви:
„По-бедните хора харчат много повече от доходите си за храна и енергия.“
Той изтъкна, че инфлацията „хвърля масло“ върху неравенството:
„Почти сякаш бедните хора са нещо като гъба, която е предназначена да поеме икономическия шок.“
52-годишният Махди Варсама идва в САЩ от Сомалия като тийнейджър. Американски гражданин, който работи за организацията с нестопанска цел Somali Parents Autism Network, той изпраща между 3000 и 300 долара на месец на роднини в Сомалия, като понякога заема пари, за да изпрати това, от което роднините се нуждаят за медицински сметки и други спешни случаи.
Варсама, който разделя времето си между Кълъмбъс, Охайо и Минеаполис, изчислява, че е изпратил 1500 долара миналия месец, за да помогне на роднините си да платят за нуждите като храна и вода за себе си и добитъка си.
Хиляди хора загинаха от суша, обхванала Сомалия, като ООН казва, че половин милион деца са изложени на риск от смърт поради недохранване или почти глад.
„Точно както имаме инфлация в Съединените щати, в Сомалия е още по-лошо“, твърди той, добавяйки, че чували с ориз, захар и брашно, които някога са стрували 50 долара, сега са 70 долара. Той променя навиците си за харчене, търси начини да печели повече и следи повишаването на лихвените проценти и инфлацията – нещо, което никога не е правил преди настъпването тази година.
„Аз съм по-решен да работя повече и да правя повече пари“, заяви Варсама и добави:
„Трябва да съм по-внимателен към факта, че трябва да помагам на роднините си у дома.“
В Ню Йорк Уерта живее отделно от жена си и децата си от почти 20 години, като си намира работа от миене на чинии до личен шофьор на обществени личности – каквото е необходимо, за да печелите достатъчно. Той сподели, че изпраща около 200 долара на седмица на жена си и майка си в Пуебла, Мексико. Уерта също се научи да рисува къщи, така че ако няма търсене на шофьор, той пак може да печели около 150 долара на ден.
С приходи от около 3600 долара на месец и наемът на апартамента му в Куинс се покачва, Уерта каза, че е заменил пържола с пиле, яде по-малко плодове и всичко това, защото цените скочиха до небето и отмени кабелната си телевизия.
За Джаатас, която живее в Кипър от почти две десетилетия, шестимата роднини, които тя издържа във Филипините, не само се сблъскват с нарастващи разходи, но се разклащат от последствията от тайфун, който спря водата и електричеството. Тя заяви:
„Ние наистина обичаме да помагаме на семейството си у дома, независимо от каквото и да е бедствие или недостатъци.“
Анализът на Фондацията Карнеги за международен мир казва, че Филипините са най-несигурната страна, що се отнася до храна страна в развиващата се Азия поради зависимостта си от вносна храна.
Естер Бийти, която ръководи клон на Европейската мрежа на филипинската диаспора в Кипър, коментира, че е обичайно за филипинците да работят в неделя в средиземноморската островна държава, тъй като търсят допълнителен доход, за да подкрепят роднини у дома, които се борят да си позволят основни продукти като ориз и захар.
В развиващите се страни е изчислено, че семействата с по-ниски доходи харчат над 40% от приходите на домакинството си за храна дори с държавни субсидии, коментира Питър Черети, анализатор, проследяващ продоволствената сигурност в риск от консултантската фирма Eurasia Group.
26-годишният Али ел-Сайед Мохамед идва в Обединените арабски емирства през февруари след няколко години търсене на работа в Египет. Той разказва:
„Животът е скъп и заплатите не покриват достатъчно, така че предприех стъпката да напусна. В началото беше трудно решение, но ситуацията не ме остави без избор.“
Тъй като баща му е починал, Мохамед е натоварен със задачата да издържа семейството си, което включва три сестри и майка си. Той идва от Бехейра, провинция в делтата на Нил, която е видяла много от младите си мъже да напуснат, понякога предприемайки смъртоносни пътувания през Средиземно море в търсене на работа в Европа. Със спестени около 1000 долара Мохамед идва в Дубай и отсяда при приятели, докато не намира работа в един от най-популярните египетски ресторанти в града – Hadoota Masreya.
Нарастващите разходи за живот в Египет обаче затрудняват целите му да спести достатъчно, за да помогне на сестра си да се омъжи следващата година или да осигури собственото си бъдеще. Инфлацията в Египет се покачи до около 16%, тъй като стойността на валутата падна, правейки живота на милиони египтяни, живеещи в бедност, още по-труден. Мохамед Юнис, мениджър в Hadoota Masreya, коментира:
„Имам много служители, чиито семейства разчитат на доходите, които правят от ресторанта, и голяма част от доходите им се връщат обратно у дома, за да могат хората там да живеят.“
Ресторантът наскоро увеличи заплатите, за да се справи с нарастващите разходи за живот, подчерта той.
Юнис е на мнение, че все по-голям брой египетски мъже търсят работа. Юнис управлява канал в YouTube, наречен „Restaurant Clinic“, който дава съвети на арабски за успех в ресторантьорската индустрия. Той предупреждава, че преместването в Обединените арабски емирства е свързано с рискове, тъй като намирането на работа отнема време и пари.
Обратно в Минесота, 36-годишният шофьор на училищен автобус Мохамед Аден разказа, че работи като шофьор на Uber, за да издържа жена си, децата и братята и сестрите си, които са избягали от Сомалия за Кения поради насилие в родината му.
Тъй като няма разрешение за работа в Кения, семейството му разчита на парите, които той изпраща – почти половината от неговите 2000 долара месечни приходи. Но той плаща повече за бензин, а цените на храните са по-високи в Кения, така че парите далеч не стигат.
Аден се опитва да посети Кения всеки декември по време на студената зима в Минесота. Той заяви:
„Тази година не мога заради инфлацията. Аз съм единственият тук, храня семейството… но ще се върна, когато спечеля достатъчно пари.“
