Миграцията продължава да обърква британските лидери, пише „Politico“. И по всичко изглежда, че бунтовете в страната ще изтласкат миграцията на първо място в политическия дневен ред – и то не за първи път.
Премиерът Кийр Стармър, избран с огромно мнозинство от лейбъристи само преди седмици, се сблъска с дни на жестоки безредици по улиците на Обединеното кралство, като размириците изместиха на втори план внимателно планираното разгръщане на младата му администрация. Стармър осъди насилието и е изправен пред непосредственото предизвикателство да се справи с крайно десния екстремизъм. Но, подтиквани отчасти от лидера на Реформаторския блок в Обединеното кралство Найджъл Фараж, министрите на Стармър неизбежно се впускат и в дискусия по въпрос, който е затруднявал последователни британски премиери.
Тони Блеър
Трикратният победител на изборите от лейбъристите Блеър ръководи огромното увеличение на общата миграция към Обединеното кралство. Нетната годишна миграция към Обединеното кралство се увеличи от 46 800 на 222 600 души между 1997 и 2004 г. – петкратно увеличение. И тъй като британската икономика процъфтява, тогавашният министър-председател решава да не прилага преходен контрол за мигрантите от Източна Европа в разширения Европейски съюз. В същото време миграцията стана по-важна за британската общественост. През април 2007 г., два месеца преди Блеър да подаде оставка, Ipsos Mori установи, че тя е вторият по важност въпрос за обществото след престъпността.
След като напусна поста си, Блеър призова за по-строг имиграционен контрол, опитвайки се да предотврати Брекзит. Неотдавна той посъветва Стармър „да затвори пътищата“ на крайната десница, като държи здраво под контрол броя на хората.
Гордън Браун
С нарастването на дясната UKIP и в по-малка степен на екстремистката Британска национална партия в социологическите проучвания, наследникът на Блеър Браун представи по-строги имиграционни правила в реч през 2009 г. Браун бе подложен на бърза критика от страна на левицата за това, че използва фразата „британски работни места за британски работници“, която бе възприета като подражание на езика на десните партии, които се движеха по петите на лейбъристите.
Най-тежкият момент за Браун в областта на имиграцията обаче дойде с грандиозен гаф по време на предизборната кампания през 2010 г.
В момент на горещ микрофон, заснет от Sky News, Браун – вярвайки, че говори само с помощниците си в колата – нарече пенсионерка, подкрепяща лейбъристите, която го беше предизвикала по време на кампанията, „фанатична жена“. Джилиан Дъфи го е попитала откъде „се стичат източноевропейците“.
Инцидентът се превърна в огромна история, която допълнително навреди на кампанията на Браун. Той се извини по телевизията, но щетите бяха вече нанесени и той допринесе за затвърждаването на идеята, че неговата лявоцентристка партия е загубила връзка с избирателите по този въпрос.
Дейвид Камерън
Докато Камерън отменяше правителството на лейбъристите, като британски премиер тори със свежо лице, той се бореше с точно същия проблем. Камерън обеща – и след това не успя да изпълни – обещанието „без да има“ да намали нетната миграция към Обединеното кралство до „десетки хиляди“. Макар по-късно да се отказа от това обещание, то все пак беше хвърлено обратно към консерваторите до съкрушителното поражение на изборите тази година.
Що се отнася до самия Камерън, имиграцията щеше да изиграе голяма роля за неговото падение. Усещайки заплахата от страна на UKIP, която съчетаваше антиимиграционната политика с евроскептицизма си, както и от собствените си неспокойни съпартийци тори, Камерън се ангажира с провеждането на референдум за членството на Великобритания в Европейския съюз.
В последвалата кампания „Гласувай за напускане““прокара идеята „да си върнем контрола“, която се отнасяше до свободата на движение в ЕС.
Още по-директно по-малката кампания „Leave.EU“, водена от Фараж, пусна станалия вече известен плакат „Точка на пречупване“, на който беше изобразена снимка на сирийски бежанци, които не са бели и бягат от конфликти, и предупреди: „Трябва да се освободим от ЕС и да си върнем контрола върху границите.“ Плакатът беше осъден от опонентите на Фараж, включително някои от подкрепящите Брекзит.
Но социологическите проучвания, проведени в навечерието на референдума, показаха, че имиграцията е основният проблем. И аргументите за връщане на контрола надделяха с малко – което сложи край на премиерството на Камерън.
Тереза Мей
Въпросът за миграцията се оказа главоболие за Тереза Мей, която се издигна до висшия пост след дълъг период на работа във вътрешното министерство на Обединеното кралство, по съвсем различен начин.
Репортерката на „Гардиън“ Амелия Джентълмен разкри, че стотици граждани, родени в Британската общност, които са били посрещнати във Великобритания като членове на „поколението Уиндръш“, възстановяващо страната след войната, са били неправомерно задържани и заплашени с депортиране и загуба на социални плащания. В поне 83 случая някои от тях са били неправомерно депортирани от Министерството на вътрешните работи.
Скандалът разтърси правителството на Мей в момент, в който фокусираният върху Брекзит премиер имаше най-малка нужда от него – и доведе до оставката на собствения ѝ вътрешен министър.
През 2012 г. като вътрешен министър Мей ръководи така наречената политика на „враждебна среда“ в опит да възпре нелегалните мигранти и това беше широко разглеждано като принос към репресиите срещу „Уиндръш“. По-късно тя изрази съжаление, че е използвала този термин. На други места, първите регистрирани кандидати за убежище, пристигнали в Обединеното кралство с малка лодка, са регистрирани на 31 януари 2018 г., по време на премиерството на Мей. Този въпрос, който щеше да доминира в полезрението на нейните наследници от торите.
Борис Джонсън
По времето на Джонсън пресичането на Ламанша с малки лодки се превърна в тема с голям интерес – месец след месец по време на неговото премиерство се наблюдаваше рекорден брой хора, предприели опасното пътуване. За да се справят с проблема – и „да спрат тези лодки“, както го нарече Джонсън – той и неговият министър на вътрешните работи Прити Пател разработиха план. Те ще изпратят търсещите убежище, които прекосяват Ламанша, в Руанда – за постоянно. Но два месеца след обявяването му планът, прокаран от Джонсън като възпираща мярка, изпадна в криза, след като първият полет беше отменен минути преди излитането, след като в последния момент Европейският съд по правата на човека издаде съдебно разпореждане. Месец по-късно Джонсън подаде оставка, тъй като го застигнаха отделни скандали, а планът за Руанда остана в ръцете на неговите наследници.
След края на мандата си Джонсън призна, че под негово ръководство законната миграция се е увеличила до твърде високо ниво – въпреки че в предизборния си манифест за 2019 г. обеща, че „общият брой ще намалее“.
Лиз Тръс
Тя може и да е издържана от салата, но все още имаше време за имиграционен скандал по време на злополучното премиерство на Лиз Тръс. След като беше принудена да подаде оставка като вътрешен министър на Тръс, дясната тористка Суела Браверман изпрати остро писмо до министър-председателя, в което изрази „сериозните си опасения“ относно ангажимента ѝ към обещанието от манифеста за 2019 г. за намаляване на имиграцията, както и за спиране на незаконната миграция през канала. Въпреки че така и не видяхме резултатите, според съобщенията Тръс е планирала да либерализира британските правила за имиграция като част от цялостния стремеж за преобръщане на западащата британска икономика.
Риши Сунак
Риши Сунак признаваше електоралния потенциал на миграцията, но имаше разнопосочни резултати по отношение на справянето с нея. Обвинявайки правителството на Джонсън (в което той беше главен финансов министър) за високите нива на нетната миграция, Сунак скоро обеща да сведе тези цифри до „устойчиви нива“. През декември миналата година той представи драконовски нови визови правила, които включваха драстично усложняване на условията за привличане на съпрузи, които не са британци, в Обединеното кралство.
Публикуваните в петък нови данни за молбите за мигрантски визи показват, че тези планове са били ефективни, въпреки че преди да бъдат приложени, те са били смекчени поради опасенията за удар върху британската икономика.
Но Сунак вероятно си е причинил по-голямо главоболие по отношение на нелегалната миграция – като се зарече напълно да „спре лодките“ и постави това обещание на преден план в представянето си пред страната.
Сунак възлагаше надеждите си до голяма степен на плана на Джонсън за Руанда. Той изразходва много енергия и политически капитал, за да представи преработени версии на законодателството, за да се опита да го прокара през съдилищата и най-накрая да стартира полети. Тези полети трябваше най-накрая да стартират през юли тази година. Но след това Сунак свика избори, загуби ги на косъм и скъпият и непопулярен план беше изоставен от Стармър.
Кир Стармър
Докато Великобритания се надява на период на спокойствие след бунтовете, Стармър е изправен пред въпроса как да се справи с основните проблеми, които предизвикаха толкова много безредици, без да се смята, че отстъпва пред крайната десница.
Макар че малцина в Обединеното кралство съчувстват на участниците в бунта, въпросът за имиграцията като цяло – според социологическите проучвания – се е повишил в дневния ред на британците, откакто Стармър встъпи в длъжност. Неговите съюзници са наясно с електоралната заплаха, която представлява категорично антиимигрантската Партия на реформаторите в Обединеното кралство.
След встъпването в длъжност на Стармър пресичането на границата с малки лодки продължава и той се отказва от плана за Руанда. Вместо него Стармър иска да създаде ново звено „Командване за гранична сигурност“, което да намали броя на пресичанията на Ламанша чрез преследване на трафикантите на хора. Критиците му от Консервативната партия го определят като обикновен преправен вариант на идеи, които те вече са изпробвали.
Докато се утаява прахът от бунтовете, лейбъристките депутати и стратези искат да се съсредоточат върху първопричините, освен върху миграцията. Един от съюзниците на главния стратег на Стармър – Морган Максуини, който говори анонимно, за да бъде откровен относно стратегията, заяви пред „POLITICO London Playbook“, че става въпрос за „правилно изпълнение на основните неща“ – като подобряване на икономическия растеж и обществените услуги за бедните райони, като същевременно трябва да бъдем „наистина, наистина активни в комуникирането на това“.
Бившата шефка на политиката на Стармър Клер Ейнсли, която сега работи в Института за прогресивна политика, добави, че „недоволството, което екстремистите предизвикват, не се разсейва лесно“. Тя добави:
„Освен закона и реда, левият политически център трябва да има по-добър отговор на предизвикателствата, пред които са изправени хората, отколкото дясната политическа сила. Нашата култура на приобщаване и толерантност трябва да бъде утвърдена отново.“
Украйна и Русия се обвиняват за пожара в Запорожката атомна електроцентрала
