„Преди да тръгна да се занимавам с конкретна политика, да бъда и депутат, аз се занимавах доста дълго време с историята на Радикалдемократическата партия. Това е в дълбокия соц. Много е интересно да се наблюдава самият начин, по който се е родила Радикалдемократическата партия, защото тя се ражда от Демократическата партия на Петко Каравелов. Това са така наречените млади демократи, които наследяват едно течение в самата Демократическа партия, което е било на Алеко Константинов, а тези млади демократи са Найчо Цанов, Тодор Влайков, самия Петко Тодорв – големия наш писател, Илия Георгов. Това са една група депутати, които не са съгласни с линията на Демократическата партия от последните месеци от живота на Петко Каравелов и те създават нещо като фракция. Самото създаване на Радикалдемократическата партия е дълъг процес, който завършва окончателно през 1906 година. А 1901 е времето, в което те заявяват това свое несъгласие.“
Това коментира българският учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, депутат в Седмото Велико народно събрание и в 36-то Народно събрание с листата на СДС Михаил Неделчев за „БНР“. По думите му тогава основният спор е бил обвързан с това дали имаш право и възможности да осъществяваш доста безпринципни съглашения с оглед на това да си на власт, като уточни:
„Това са спорове по какъв начин влизат партиите във взаимоотношения с държавата и по какъв начин търсят своето място във властта, дали това е на всяка цена“.
Политическите процеси днес са доста ирационални, смята Неделчев. По думите му много е трудно да се подреди случващото се и да се разкаже в една история. Според него стенографите и мемоаристите ще се затруднят, когато описват всичко случило се през 2020 и 2021 г.
„Доста е трудно то да бъде рационално обяснено. Има такива периоди в историята, при които алогичното доминира и те са много трудни за описване. Такива периоди са времената непосредствено след 1925 година, времената по-късно при създаването на Големия блок. Това са трудни времена за описване и те много ясно си личат по публицистиката, която произвеждат публицистите, наблюдателите. Те боравят с едни доста сложни термини, които са неясни. Това са думи, които са били известни на съвременниците и изискват бележки под линия. Такива думи като „изчегъртване“ след 20-30 години ще се нуждаят от обяснение“, добави Неделчев.
