Реалистично е да мине поне една година от приемането ни в Шенген по въздух и по море и интегрирането на нашите сухопътни граници. Това мнение изрази пред Искра.бг бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев. Затова март 2025 година е реалистично България да влезе в Шенген и по суша.
Според Керемедчиев няма вариант, в който страната ни да не влезе в пространството за свободно придвижване по въздух и по море през март 2024 година. Подобни спекулации се появиха, тъй като все още няма официално решение на правителството на Австрия по въпроса. Бившият зам.-министър на външните работи е на мнение, че това обаче ще се случи.
„Според мен има договорка между трите страни, първо. И освен това Австрия многократно заяви, че това ще бъде нейната политика – за допускане на България и Румъния по въздух и вода като първи етап, и преговори за втори етап. Тоест, Австрия не е променила своето становище. Изразила е такова официално, така че това е технически въпрос – кога ще излезе австрийското правителство със становище. Не е работа на Министерството на вътрешните работи на Австрия да излиза с такава позиция. По-скоро би трябвало канцлерът на Австрия да го обяви официално и това би било в следващите дни“, посочи още Керемедчиев.
Той подчерта, че няма частично членство в Шенген. Напротив. То е поетапно. Тоест, от март месец 2024 година България и Румъния няма да бъдат страни-кандидати за членство, а ще бъдат страни-членки. Те ще са изпълнили първия етап на влизане в Шенгенското пространство. Това не е прецедент. Преди 26 години самата Австрия е влязла по същия начин – първо със своите въздушни граници, след това със своите сухопътни. Последната страна, която е влязла на два етапа е Словакия.
„Единствената разлика между тогава и сега е, че тогава срокът между първия етап и пълноправното членство в Шенген е бил около 4-5 месеца. Докато при нас основната опасност е това, че влизането с нашите сухопътни граници в момента стои с неясна дата, което трябва да бъде основната задача на следващите преговори“, обясни още той. И допълни:
„Хубавата част е, че България и Румъния вече ще седнат на масата за преговори с останалите страни-членки на Шенгенското пространство като членове и ще могат да преговарят като страни-членки, а не като кандидати за такива. Това ще означава, че ще имаме много по-голяма възможност да покажем по какъв начин се опазват външните граници на Европейския съюз и на Шенген пред нашите партньори, а не да го правим, чукайки на затворена врата.“
Керемедчиев припомни, че Австрия постави три условия за влизането в Шенген със сухопътните граници. Първото беше трикратно да се увеличи присъствието на Фронтекс по външните граници на Евросъюза. Да бъде изградена освен това непрекъсната ограда на границата между България и Турция, както и приемането на повече мигранти. Първият вариант това са мигрантите, които са се регистрирали в България и Румъния. Според бившия зам.-министър на външните работи ще бъде безпредметно тези хора да бъдат връщани от Австрия в нашата страна и северната ни съседка, защото те отново ще могат да пътуват в Западна и Централна Европа.
„Според мен ще има едно движение напред и назад, което е абсолютно безсмислено“, категоричен бе той.
Вторият казус е когато се касае за нелегалните мигранти, които са се регистрирали за първи път директно в Австрия.
„Австрия иска да ги върне отново в България и Румъния, но тя трябва да докаже, че те реално са преминали през нашата територия, но това е много трудно само с обясненията на един или друг мигрант. Това е тема за преговори, но това касае втория етап – тоест, влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство и по суша. За първия единственото условие, което беше поставила Австрия, е да изпрати свои представители в България и Румъния, които да подпомогнат стартирането на процедурите по летищата, по менажирането на шенгенския и нешенгенския поток пътници“, посочи още Керемедчиев.
По отношение на Нидерландия по неговите думи тя е решила именно сега да свали ветото, защото в продължение на 13 години е имала условие и то е да има ясни правила и законодателни промени, които да гарантират върховенството на закона, борбата с организираната престъпност и корупцията. Това е било постигнато с промените в Конституцията и в законодателството и въвеждането на контрол върху главния прокурор.
„Това се случи, след като Нидерландия поиска една допълнителна проверка на Европейската комисия, която да установи, че България е извършила тези промени. Миналият месец имаше такова посещение на експерти на Европейската комисия, които направиха оценка на напредъка на България и установиха, че сме изпълнили изискванията и затова пред Нидерландия нямаше друга обосновка, освен да вдигне наложеното вето“, обясни експертът.
2025 година е реалистична за влизането в Шенген и по суша, но ако не бъде спряно тясното сътрудничество и комуникация с австрийските власти и останалите страни-членки. Освен това срокът е март 2024 година, защото март и октомври авиокомпаниите сменят своите полетни програми и затова е много по-удобно да се съчетае промяната в полетите с въвеждането на новия контрол. И Австрия иска да изпрати свои експерти, които да подпомогнат българските власти.
