Роден и израснал в Пакистан с родители, избягали от съседен Афганистан преди половин век, 18-годишен младеж, който не пожела да назове името си, споделя пред “Associated Press”, че се е озовал в ръцете на полицията в Карачи, която му е конфискувала парите, мобилния телефон и мотоциклета, а след това го е изпратила в център за депортиране. Изплашен и объркан, той прекарал там три дни, преди да бъде изпратен обратно в Афганистан – място, на което никога не е бил, без да има възможност да вземе със себе си никакви лични вещи освен дрехите на гърба си.
Младежът е един от най-малко 1,7 милиона афганистанци, които са възприели Пакистан като свой дом, докато страната им е затъвала все по-дълбоко в последите от дългогодишна война. Те обаче живеят там без законово разрешение и сега са обект на жестоки репресии срещу мигрантите, които според властите на Пакистан трябва да напуснат територията на страната колкото се може по-скоро. От октомври миналата година, когато започнаха репресиите, до момента, около 600 000 афганистанци са се завърнали принудително в родната си страна, което означава, че поне един милион все още са в Пакистан и се укриват. Те се стремят да избягват всячески общественото внимание, изоставили са работата си и рядко напускат кварталите си от страх, че могат да бъдат следващите в списъка за депортиране. За тях е по-трудно да печелят пари, да си наемат жилище, да си купуват храна или да получават медицинска помощ, защото рискуват да бъдат заловени от полицията или да бъдат докладвани на миграционните власти.
Младежът, който се съгласи да говори анонимно пред медията, работи като механик в автосервиз от 15-годишна възраст. Той споделя, че изпитва силен страх от арест и депортиране. Подал е молба за получаване на документи за законно пребиваване, които има и семейството му, но е малко вероятно да получи такива, тъй като към днешна дата Пакистан вече не издава документи за афганистанските бежанци или техните деца.
„Животът ми е тук. Нямам нито приятели, нито семейство в Афганистан. Нищо,“, казва той.
Младият мъж разказва, че се е върнал за известно време в Афганистан, където талибанските власти са му дали скромна сума, за да започне нов живот. Той е бил изпратен в североизточната провинция Тахар, където бил принуден да спи джамии и религиозни училища, защото не познавал никого, при когото може да отседне. Прекарвал времето си в скитане и игри на крикет и футбол, като вземал чужди телефони, за да се обажда на семейството си. Шест седмици по-късно той взел решение, че иска да се върне в Пакистан, затова отпътувал от Тахар до афганистанската столица Кабул, а след това до източната провинция Нангархар. Вървял с часове по тъмно, преди да се срещне с хора, превозващи нелегално мигранти, наети от брат му в Пакистан. Тяхната задача била да го закарат до Пешавар, столицата на северозападната пакистанска провинция Хайбер Пахтунхва, срещу 70 долара. Планът се осъществил, но макар да изпитва облекчение, че се е събрал със семейството си, младият мъж се чувства уязвим. Полицията е изписала номера върху къщите в квартала му, за да покаже колко души живеят там и колко от тях имат легални документи.
Стотици афганистански семейства са избягали от района след началото на полицейската операция, като в момента има по-малко хора, при които укриващите се могат да се приютят. В такива квартали на Карачи обикновено се настаняват десетки хиляди афганистанци, но те често нямат канализация и достъп до здравни или образователни заведения. По улиците излизат малко жени, а тези, които се осмеляват да излязат навън, носят бурки, често сини, каквито по-често се срещат в Афганистан. Адвокат Мониза Какар, която работи интензивно с афганистанската общност в Карачи, признава, че има поколения семейства, които нямат никакви документи. Без тях те нямат достъп до основни услуги като училища и болници.
Афганистанците са били обект на особено внимание от страна на пакистанските власти още преди настоящите репресии, като се носят слухове, че Пакистан иска да експулсира всички афганистанци, дори тези с документи. В отговор на това Пакистан твърди, че такова решение не е било вземано.
