Бури, наводнения, пожари и други екстремни климатични явления доведоха до повече от 43 милиона разселвания, включващи деца между 2016 г. и 2021 г., според доклад на ООН, цитиран от „Асошиейтед прес“.
Повече от 113 милиона разселвания на деца ще се случат през следващите три десетилетия, се изчислява в доклада на УНИЦЕФ, публикуван в петък, който взема предвид рисковете от наводнения чрез реки, циклонични ветрове и наводнения, следствие на буря.
Някои деца като 10-годишната Шукри Мохамед Ибрахим, вече са в движение. Семейството на малката напуска дома си в Сомалия след молитва на разсъмване в събота сутрин преди пет месеца.
Най-лошата суша от повече от 50 години изгаря някога плодородните пасища, на които семейството разчита, оставяйки ги без реколта. И така, само с няколко дрехи в багажа и малко прибори в чували, те се преместват в лагер в столицата Могадишу, където Ибрахим, която мечтае да бъде лекар, сега ходи на училище за първи път. Това е плюс, но лагерът няма подходящ подслон и санитарни условия, а храната е оскъдна. Ето какво споделя момичето:
„Имаме нужда от нещо, което може да ни предпази от топлината през деня и от студа през нощта.“
Нещастията от дълги продължителни бедствия като суши често не се отчитат. Най-малко 1,3 милиона са били принудени да напуснат домовете си поради суша през годините, обхванати от доклада – повече от половината от тях в Сомалия – но това вероятно е недостатъчен брой, се казва още в доклада. За разлика от наводнения или бури, няма превантивни евакуации по време на суша.
В световен мащаб изменението на климата вече остави милиони без дом. Надигащите се морета изяждат бреговете; бурите връхлитат мегаполисите, а сушата изостря конфликта. Но докато катастрофите се засилват, светът все още не е признал климатичните мигранти и не е намерил официални начини да ги защити. Лора Хийли, специалист по миграцията в УНИЦЕФ и един от авторите на доклада, коментира:
„Реалността е, че много повече деца ще бъдат засегнати в бъдеще, тъй като въздействието на изменението на климата продължава да се засилва.“
Близо 1/3 или 43 милиона от 134-те милиона пъти, когато хората са били изгонени от домовете си поради екстремни метеорологични условия през 2016-21 г., са включвали деца. Близо половината са принудени да напуснат домовете си поради бури. От тях почти 4 от 10 премествания са се случили във Филипините.
Наводненията са разселвали децата повече от 19 милиона пъти на места като Индия и Китай. Горски пожари засегнаха деца 810 000 пъти в САЩ и Канада.
Миграциите в проследените данни поради екстремни метеорологични условия обикновено не правят разлика между деца и възрастни. УНИЦЕФ работи с базирана в Женева организация с нестопанска цел, Международният център за наблюдение на разселването, за да картографира къде децата са били най-уязвими и са предприели такива мерки – разселване.
Филипините, Индия и Китай са имали най-много разселвания на деца поради климатични опасности, представляващи почти половината от случаите. Тези страни също имат огромно население и силни системи за евакуация на хора, което улеснява записването на данни. Но като цяло децата, живеещи в Африканския рог или на малък остров в Карибите, са по-уязвими. Много от тях преживяват „припокриващи се кризи“ – където рисковете от екстремни климатични условия се усложняват от конфликти, нестабилни институции и бедност, уточнява Хийли.
Напускането на дома излага децата на допълнителни рискове.
По време на безпрецедентното наводнение от река Ямуна през юли в индийската столица Ню Делхи бурните води отнесоха колибата, в която до този момент живее семейството на 10-годишната Гарима Кумар. Водите отнасят и училищната ѝ униформа и учебниците. Кумар живее със семейството си на тротоарите на мегаполиса и пропуска училище за един месец. Момичето си спомня:
„Други ученици в училището ме подиграваха, защото къщата ми беше наводнена. Защото нямаме постоянен дом.“
Наводненията се отдръпват и семейството започва да ремонтира дома си миналия месец – процес, който майката на Гарима Меера Деви споделя, че трябва да правят отново и отново, тъй като наводненията стават все по-чести. Баща ѝ Шив Кумар не е имал работа повече от месец. Единственият доход на семейството е дневната печалба на майката от 2 долара като домашна помощница. Мими Ву, базиран във Виетнам експерт по проблемите на трафика на хора и миграцията, който не е участвал в доклада, изтъква:
„Децата са по-уязвими, защото са зависими от възрастните. Това ги излага на риск да бъдат експлоатирани и да нямат защита.“
„Когато си отчаян, правиш неща, които обикновено не би направил. И за съжаление децата често поемат основната тежест от това, защото са най-уязвими и нямат способността да отстояват себе си“, добавя тя.
Виетнам, заедно със страни като Индия и Бангладеш, вероятно ще е място, откъдето много деца ще си тръгнат принудително в бъдеще, а политиците и частният сектор трябва да гарантират, че планирането на климата и енергията отчита рисковете за децата от екстремни метеорологични условия, пише още в доклада на УНИЦЕФ.
При оценката на бъдещите рискове докладът не включва горски пожари и суша или потенциални смекчаващи мерки. В него се казва, че жизненоважни услуги като образование и здравеопазване трябва да станат „по-устойчиви на удари, да бъдат преносими и приобщаващи“, за да се помогне на децата и техните семейства да се справят по-добре с бедствия. Това би означавало да се вземат предвид нуждите на децата на различни етапи, от осигуряването им на възможности да учат до това, че могат да останат със семействата си и че в крайна сметка могат да си намерят работа. Хили признава:
„Имаме инструментите. Имаме знанието. Но ние просто не работим достатъчно бързо.“
