Заплатите в България продължават да растат с двуцифрени числа като проценти. Частният сектор през това тримесечие на годишна база расте изпреварващо спрямо бюджетния. През миналата година в обществения ръстът беше малко по-голям, но през 2021 и 2022 г. частният сектор растеше видимо повече, компенсирайки инфлацията по-бързо от обществения. Това коментира днес в ефира на „БНТ“ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Над 14% е ръстът в частния сектор, докато в обществения е под 12 на сто, каза Димитров и уточни: „Бизнесът води нещата, а не някой друг, т.е. няма административни мерки и ще продължава да води пазара, защото той е силно дефицитен и това е причината постоянно да се твърди, че вдигането на доходите няма алтернатива.“
Той посочи, че около 35-36% от хората получават размера на заплатата за издръжка, изчислявана от КНСБ на всяко тримесечие. Според Димитров разликата в заплатите в различните области е заради мобилността, която в София и по-големите градове е по-голяма. Президентът на КНСБ отново посочи, че в 4-5 области в страната има картел между работодатели, които подтискат доходите на хората.
„Става дума за бедни райони – в Родопите, Североизточна България и др. Има договореност при бизнеса на местно ниво да дават ниски заплати“, уточни Димитров.
Той коментира, че предизборното политическо наддаване дава своето отражение.
„Сега това влияе драматично върху разходната част на бюджета. Числата, които влязоха в някои закони, не са по искане на синдикатите. Това рефлектира върху милиардни разходи, които всички виждаме. Тези, които ги гласуваха най-вече, сега питат какви са тези числа, които ги дава финансовият министър. Сега в момента трябва някой друг – с магическа пръчка – да реши уравнението, което политиците забъркаха – същите, които са в парламента. Това е тяхната отговорност, трябва да обявят кое е разумното. Смятам, че нашата позиция е най-разумна – десетина процента ръст за хоризонтална политика по доходите. Това трябва да направи България, за да догонва и да конвергира“, обясни Пламен Димитров.
Според него това е политика, която трябва да бъде устойчива. Той допълни още: „Не да си крадем кадрите, а да вървим напред плавно с темповете, с които можем. Пазарът го доказва, че можем и трябва да расте доходът. Минималната заплата трябва да се приближава до заплатата за издръжка.“
По повод на решението на АИКБ да атакува в съда предложения размер от 1077 лева МРЗ от следващата година Димитров заяви: „Ние сме готови да влезем в съда също като страна по това дело.“
„МРЗ в размер от 1077 лева не би трябвало да е под риск, тъй като е приета на базата на действащо законодателство. В България основният закон на труда – Кодексът на труда, не казва как се формира трудовото възнаграждение и как се договаря тв предприятието на сектор бранш. Има го в подзаконови актове, които обикновено бизнесът не чете изобщо. Ако е заплашен размерът на МРЗ за догодина, ще бъде заплашен социалният мир, без да преувеличавам“, подчерта още президентът на КНСБ.
