Екоминистърът Асен Личев представи приоритетите в работата, политическия си кабинет и финансовото състояние на ведомството. Зам.-министри са г-жа Емилия Тончева, г-жа Ренета Колева и г-н Петър Димитров. Гл. секретар на МОСВ е г-жа Климентина Денева, началник на кабинета на министъра е г-жа Поля Пенчева и съветник на министъра е г-жа Ваня Григорова. На пресконференцията присъства и изп. директор на ИАОС г-жа Росица Карамфилова.
„Одобреният бюджет на МОСВ е в размер на 64,5 млн. лева. Към днешна дата е с 10 млн. лв. дефицит. Другият финансов източник, на който много разчитах, е ПУДООС с бюджет 70 млн. лв., но го заварвам с дефицит от 24 млн. лв. Като гражданин и аз съм имал усещането за корупция. Когато дойдох в министерството, реших да проверя, дали това е така и документално. Надявах се директорът на Инспектората в МОСВ да направи оценка на корупционния риск на отделните звена. Изготвянето трябва да се направи въз основа на методика на КПКОНПИ. Знаете откога е гласуван законът за КПКОНПИ, но до този момент такава методика за разкриване на корупционни практики няма!“, коментира министър Личев и добави:
„Въпреки това обърнах внимание, дали има образувани дисциплинарни производства. Не е имало. Имало ли е дадени сигнали до Прокуратурата от министерството? Не е имало!“
По отношение на лошото управление на министерството, Личев даде следните примери с липса на основни политически и стратегически документи:
- Не е завършен и приет Национален план за управление на отпадъците 2021 – 2028 г. Той е на индикативна стойност 1,639 млрд. лв.
- Не е завършена и приета от страна на Министерския съвет Националната приоритетна рамка за периода 2021 – 2027 г.
- Не е завършено разработването и одобрението на Оперативна програма „Околна среда“ за периода 2021 – 2027 г.
„Не са изпълнени ангажименти на държавата по две наказателни процедури, инициирани от ЕК. Едната е за неизпълнение на Р България за закриване и рекултивация на депа с неопасни отпадъци, които не отговарят на изискванията. Другата е, че не са обявени защитени зони за местообитания. Други стратегически планови документи, на които цялата държава разчита, са да има вода в следващите шест години и да бъде опазена от наводнения /това са плановете за управление на речни басейни/, до днес планът се движи с 6 месеца закъснение.“, добави министърът.
По думите му плановете за управление на риска от наводнение се движат с 18 месеца закъснение. Хоризонтът на тези два плана е от 7 години. Навлезли сме във времевия отрязък, в който те трябва да са налице, посочва той.
„Утре трябваше да поканим медиите, защото се очакваше да открия Системата за управление на водите в реално време по поречието на река Искър. Не знам, дали този проект ще бъде завършен. Имаше голямо очакване от обществеността. Спомняте си, че миналата година станаха наводнения в северната част на Софийското поле. Ако тази система беше влязла в сила, това можеше да бъде предотвратено.“
На входа на министерството бяха монтирани специални ограждения за допуск. Оказа се, че има специална каста от десет ВИП служители, които са влизали от специален вход и са имали специален достъп до бившия министър. Прекратих тази практика, защото не разбирам на какво основание има кастово деление на държавните служители, разкри още министърът. Той добави:
„Исках веднага с встъпването ми в длъжност да забраня вноса на отпадъци за изгаряне. Оказа се, че нямам правна възможност за това. Не мога да забранявам комплексни разрешителни с включено условие за изгаряне на отпадъци. Това е въпрос на изменение на тълкуванието на регламента, който е закон от ЕК, така че да се ограничи до минимум това. Не можах да го забраня, но вече на сайта на министерството може виждате всеки ден какви отпадъци влизат на територията на България.“
„Поисках почистването на реки, язовири и терените с незаконни сметища. Обърнах се към директора на ПУДООС да организира и да финансира този вид дейност, но поради обстоятелството, че са на милиони левове дефицит, това е невъзможно. Няма и лев за осъществяване на основните политики на министерството до края на годината. А поради липсата на работещо в момента Народно събрание, което да актуализира бюджета, това излиза като мина.“
„Имах намерение да финансираме маркиране с табели мостовете, които пресичат пътищата, и тези, които пресичат реките с имената им. Това е много важно, защото е елемент на възпитание и уважение към реките, които са на територията на България, но и това не успях да направя.“
Екоминистърът обяви, че докато е на поста, ще работи за изменение на Закона за водите, така че да се забрани издаването на разрешително за ВЕЦ-ове във вътрешните реки. Според него Планът за възстановяване и устойчивост на България трябва да се преработи.
„Планът го разбирам, като финансиране на дейности, които носят добавена стойност и увеличаване на БВП, а не като финансиране на лозунги. Затова се опитвам с колегите от политическия кабинет, да включим изграждането на СПА център в Овча купел, който да е най-големият в Европа, а защо не и в света. Искам да бъде заложено и изграждане на инсталации за добив на кинетична енергия от река Дунав, съвместно със съседите ни в Румъния по протежението на общата ни граница. Такъв метод не пречи нито на корабоплаването, нито на миграцията на рибите. Подобен съществува вече в Австрия. Надявам се също да бъде и изградено и пристанище в близост до Капитан Андреево, където заедно с Гърция и Турция да направим плаваема река Марица до Бяло море. По този начин, ще можем да включим в пътните комуникации товарите, които ще пристигат по воден път. Такива проекти биха увеличили стандарта ни, а не зададените до този момент.“
Зам.-министър Емилия Тончева допълни: „За конфликтните имоти, които следва да бъдат изкупени и са включени в „Натура 2000“, проверката ми показа, че средствата за това в ОПОС са били пренасочени изцяло към дейности за решаване на проблемите с епидемиологичната обстановка. В момента няма никакви средства за това, решението е изцяло на предното правителство, средствата са насочени почти императивно.“
„По отношение на започнатите наказателни процедури на ЕК срещу България в околната среда са общо 18. От тях сред ключовите е за фините прахови частици (ФПЧ), по нея има заведено второ дело в съда на ЕС. Предстои държавата да бъде санкционирана. Проблемът е, че общините на местно ниво трябва да положат усилия и да изпълнят задълженията им за намаляване на стойностите на ФПЧ, но макар да са финансирани по ОПОС, те реализират много малко конкретни мерки. Нивата на ФПЧ не са достигнали указаните от ЕК параметри и сме далеч от изпълнението на това изискване и затова вървим сериозно към налагане на санкция. Това правителство и ние като експерти в МОСВ можем да се опитаме да се борим разпределението на санкцията да е поносимо. Т.е., сега е определена санкция в размер на 3156 евро на ден за зона, която включва няколко общини, дори такива, които вече не са в нарушение. Ние можем да поискаме да бъде разпределена между всички общини и съответно само там, където има действително нарушение – само там да бъде приложено. Това ще промени финансовия ефект върху България.“
Началникът на кабинета Поля Пенчева отговори на въпрос на журналист за изпълнението на ОП „Околна среда“: „Програмата между 2014 и 2020 г. е с бюджет от 3,393 млрд. лв. Договорените проекти са на стойност 3,8 млрд. лв. Т.е. програмата е договорирана на 112%, това се прави по препоръка на ЕК – ще има проекти, които няма да могат да се изпълнят, затова е добре да има авансово сключени и държавата да използва този ресурс. До момента са изплатени 1,366 млрд. лв. Това са 40% от средствата по програмата. Подадени са 473 проекта, 329 са договорени, останалите са в процес на оценка, така 263 са в изпълнение, а 66 са изпълнени. За ОПОС 2021-2027 г. са предвидени средства в размер на 3,6 млрд. лв.“
Зам.-министър Ренета Колева коментира състоянието на бюджета на ПУДООС: „По първоначалния анализ в ПУДООС само през април от УС са одобрени проекти за 82 млн. лв., а наличният разходен таван за 2021 г. е 70 млн. лв. Предприятието има сключени договори за общо 111 млн. лв., от които предстоят плащания за 62 млн. лв. Разходите, които са извършени от началото на годината, са 24 млн. лв. и в рамките на одобрения разходен таван до края на годината ПУДООС разполага с 41 млн. лв., което означава, че средствата са недостатъчни за разплащане по сключените договори – 20 млн. лв. А за всички поети ангажименти по решения на УС, необходимите средства са 176 млн. лв. Тъй като предприятието няма финансов ресурс да обезпечи тези договори, аз, в качеството си на изпълнителен директор на ПУДООС, издадох заповед временно да се преустанови приемането на нови заявления и да се прекрати извършването на плащания, докато се извършат всички проверки.“
