„Спираме възможностите за корупционни практики при възлагане, харчене на пари без обществени поръчки, без финансови обосновки и анализи, залагайки държавни предприятия, взимайки кредити за обезпечаване на тези разходи.“
Това заяви министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, който коментира ситуацията около преструктурирането на Държавната консолидационна компания пред „БНТ“, съобщиха от ведомството.
Той допълни, че се обмисля възможността за преструктуриране на дружествата под шапката на ДКК, така че да не рискуваме работните места на хората, които работят в тези предприятия, а това са близо 5500 души.
Преструктурирането ще ни даде възможност да редуцираме броя на членовете на управителните бордове. Към момента техният състав варира около 70 човека, като с промените ще бъде постигната ефективна структура на управление от 20 до 30 души, каза още министър Богданов.
Икономическият министър посочи, че ДКК е заложила голяма част от дъщерните си дружества, сред които „Ел Би Булгарикум“, НИТИ, „Кинтекс“, „Авионамс“, за обезпечаването на кредит.
“Кинтекс“ дори е в забранителния списък на дружества, които не могат да бъдат приватизирани. Как е заложено, е друг въпрос“, каза Богданов.
„Как да закрием ДКК в момента, като тези дружества са заложени и могат да бъдат разпродадени. Нашата цел е да ги освободим“, отбеляза той и посочи, че ситуацията ще се промени още другата седмица, защото министерството ще възстанови кредита чрез средствата, които ДКК си е върнала от изпълнителя на нереализирания правителствен комплекс.
„Ще помислим как ДКК да бъде преструктурирана, така че закривайки я, да не нарушим оперативната дейност на дружествата, които в момента са в нея, изваждайки ги“, обясни той.
По думите на Богданов проблемите с ДКК са разкрити още преди 2 години и половина, когато министър на икономиката е бил Кирил Петков.
„Тогава бяха разкрити голяма част от проблемните възлагания без обществени поръчки, 500 млн. лв. за язовири с директно възлагане на изпълнители без обществени поръчки, както и един за мен необмислен правителствен комплекс без финансова обосновка, за който сме изхарчили над 80 млн. лв. Тези казуси излязоха през 2021 г. и оттогава голяма част от тези проблеми са в прокуратурата. Немалка част от тези проблеми все още нямат решение“, каза още министърът.
Към момента общата загуба, натрупана от ДКК, е в размер на около 700 млн. лв., уточни министърът.
„Имаме едни изхарчени пари, за да се свърши работа, която обаче не е свършена. Нямаме ремонтирани язовири, нямаме узаконени. Язовирите, които са предадени, са със съществени технически дефекти“, каза той.
Богданов посочи, че усилията на министерството сега са насочени към развитието на дружествата и пресичане на корупционните практики.
„Според нас, за да работят ефективно компаниите, нямаме нужда от ДКК“, каза още Богданов.
Той коментира и казуса с Комисията за защита на потребителите. В края на миналата година Богдан Богданов поиска оставките на цялото й ръководство.
„По определени процедури КЗП е действала репресивно към определени бизнеси, много целенасочено. От 34 от делата, които са заведени в момента, 31 са паднали в съда, КЗП е загубила над 60 000 лв. като такси. Това е само един от примерите защо свалих доверието си от тях“, обясни Богданов.
Той посочи, че смяната на ръководството се бави, защото има механизъм и министърът не може да извърши смяната сам.
„Аз предлагам ръководство, което се назначава от Министерски съвет. В момента въпросът е технически да се вземе решение. Не можем да изчакваме вече, виждаме, че това ръководство не работи и страда имиджът на самата институция. Надявам се в следващата седмица да бъде решен този проблем и да продължим да възстановяваме доверието към КЗП“, каза министърът.
Той обясни и че след присъединяването на България в Шенген и еврозоната се очаква БВП да се повиши с 5% в първите 1-2 години от присъединяването. Министърът посочи, че основна мисия за тази година остава присъединяването и по сухопътни граници към шенгенското пространство.
Богдан Богданов коментира и кампанията „Достъпно за вас“. Над 450 обекта в цялата страна са включени в инициативата, стана ясно от думите му. Министърът обясни, че проблем в кампанията се оказала информираността.
„Кампанията е фокусирана върху 50 продукта и е насочена към най-уязвимите“, каза още Богданов.
