България има потенциал за разрастване производството на растителен протеин, като притежава добър опит и традиции в тази област. Това заяви българският аграрен министър проф. д-р Христо Бозуков на Срещата на върха на министрите на земеделието на страните от инициативата „Три морета“ и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, която се провежда в Краков, Полша. Той посочи още, че водеща роля след бобовите култури заемат фуражният грах и бобовите треви.
„Провеждат се научни изследвания и активна селекционна дейност в специализираните за бобови и зърнени култури научни звена, в резултат на което България разполага със значителен брой собствени, пригодени към нашите климатични условия устойчиви сортове бобови култури“, отбеляза министър Бозуков.
В последните години се наблюдава увеличение на площите с протеинови култури, като през 2018 г. има ръст от около 136% спрямо 2014 г.
„Това се дължи на предприетите мерки от страна на държавата, включително чрез въведената през настоящия програмен период Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури при директните плащания, която се състои в допълнително подпомагане за площите, заети с протеинови култури“, допълни министърът.
По време на обсъждането на възможностите за осигуряване производството на фуражен протеин в региона „Три морета“, министър Бозуков акцентира, че при международното сътрудничество за изграждане на протеинова сигурност в региона следва да се вземе предвид производството на комбинирани фуражи, в които може да се вложат алтернативни на соята протеини, получени при преработката на слънчогледови семена и рапица.
„Това е потенциал за земеделските стопани и техните кооперации за развитие на кръговата икономика на биологична основа. По този начин ще се създаде възможност за плавен преход към неутрална по отношение на климата икономика и за разкриване на нови работни места в първичното производство“, подчерта още той.
В рамките на събитието бе подписана Съвместна декларация на министрите на земеделието на страните от региона Три морета – България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия относно възможността за осигуряване на производството на фуражни протеини в региона.
По време на срещата на върха, земеделските министри обсъдиха и въздействието на Общата селскостопанска политика върху трансформацията на селското стопанство и селските райони към зелена и цифрова икономика в региона. Също така бе проведена и дискусия за ролята на държавите в диалога относно предизвикателствата, свързани с научно-изследователската дейност и иновациите в областта на продоволствените системи.
В тази връзка, проф. Бозуков информира, че в българския Национален план за възстановяване и устойчивост е предвиден проект за създаването на Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство.
„Той предвижда предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в материални и нематериални активи, насочени към въвеждането на иновативни производствени и цифрови технологии за производство, за автоматизиране на работните процеси, позволяващи производството на устойчиви продукти с по-малко ресурси“, посочи министър Христо Бозуков.
Той коментира, че дигиталната трансформация на селското стопанство има значим потенциал да повиши неговата конкурентоспособност, да подобри живота в селските райони и да намали отпечатъка на земеделската дейност върху околната среда и климата.
Българският земеделски министър обясни, че едно от основните направления в научно-изследователската дейност на страната ни е производството на здравословни храни и хранителни добавки от натурални местни продукти с антиоксидантен ефект, запазващи своите хранителни качества, чрез употребата на нови качествени опаковки.
„В края на 2020 г. стартираха две национални научни програми, още той. И уточни, че те ще допринесат за по-целесъобразното управление на природните ресурси, намаляване на вредното въздействие на земеделието върху околната среда и климата и повишаване на качеството и безопасността на продукцията“, каза още министърът.
