Енергетиката е сектор, който сега се нуждае от дългосрочна визия, коментира ресорният министър Росен Христов по време на представянето на национална стратегия за развитие на енергетиката у нас за следващите 30 години. Това се случи по време на кръглата маса „Българската енергетика-Стратегия 2023-2053“ в столицата. Събитието беше открито от президента, а на него присъства още служебният премиер Гълъб Донев, представители на политическите партии, синдикатите, бизнеса, браншовите организации, академичните среди и експерти в областта на енергетиката.
„Изключително важно е на Европейската комисия /EК/ да покажем, че което и да е редовно правителство, дали то ще дойде след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, за да можем да постигнем целите, поставени от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост.“, заяви министър Христов и посочи, че е важно да има обединение около основни направления за развитие на сектора.
„За да имаме шанс да предоговорим ангажимента в Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ в частта за въглищните електроцентрали, трябва да представим алтернатива, която ясно показва, че това предоговаряне не включва отказ на България от изпълнението на целите за декарбонизация, които Европа си поставя, а напротив – ще бъдем една от водещите държави при постигането им, но като използваме подход, който запазва националните интереси и енергийната ни сигурност.“, обясни още министърът, цитиран от „БТА“.
Според държавния ни глава България не може да си позволи повече безвремие в енергетиката и независимо дали управлява служебно или редовно правителство, отговорност на всички е час по-скоро заедно да помислим за бъдещето на страната ни.
„Кризата постави служебното правителството в ситуация, в която трябва да се вземат решения с дългосрочен хоризонт.“, посочи президентът и добави, че много от решенията дори вече са закъснели. Той открои предимството на държавата ни да разполага в кризата със свои мощности за производство на електроенергия, които дават на енергийната система на страната независимост и автономност.
„В кризата България се оформи като център на стабилност в региона, важен партньор, доставчик на електричество, спасително за много от държавите в региона.“, подчерта държавният глава. По думите му е важно тези позиции на страната ни да бъдат запазени и за това е необходима дългосрочна визия за развитие на българската енергетика. Президентът изрази надежда представеният документ да се превърне в основа за ползотворен и широк дебат, след което да бъде постигнат консенсус между партиите в Народното събрание.
Държавният глава посочи, че е призовал служебното правителство още при неговото съставяне да мисли за такава визия, която да следва принципа за запазване в максимална степен на независимостта и автономността на България в енергетиката. Той открои като ключови в стратегията използването на наличните технологии, квалифицираните специалисти, природните ресурси и дадености, но и работа по диверсификация на енергийните източници и привличането на водещи световни технологии и научен потенциал за балансиран преход към дигитална и зелена енергетика. Президентът подчерта, че преходът не бива да се отразява негативно на хората, заети в сектора.
Радев открои усилията на служебното правителство в областта на енергетиката, като само за 5 месеца са проведени открити процедури за търгове за природен газ, което вече има ефект и върху цените, удвоен е капацитетът на терминала за втечнен газ край Александруполис, подписани са договори за доставка на ядрено гориво с „Уестинхаус“ и „Фраматом“, с което се постига диверсификация и е подписано споразумение с турската компания „Боташ“ за резервиран капацитет до терминалите за втечнен газ в Турция и свободен достъп до газопреносната мрежа на югоизточната ни съседка. Държавният глава посочи, че вече има запитвания от държави от Югоизточна Европа като Румъния, Унгария и Австрия за достъп чрез България до терминалите в Турция.
„България се превръща във все по-важен фактор в Европа с идеи и проекти.“, заяви държавният глава и даде пример с проекта по идея на „Булгартрансгаз“ „Solidarity Ring“, който обединява газопреносните системи на България, Румъния, Унгария, Словакия и Австрия. Президентът посочи, че този проект, както и подписаното с Турция споразумение се оценява високо и от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, тъй като то спомага за ускоряване на визията на ЕС за диверсификация.
Президентът очерта като стратегически важно за страната ни и региона възобновяването на проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, но с обърната посока, за да може България да получава петрол от цял свят. Българското правителство работи усилено в тази насока заедно с Гърция, каза още държавният глава. Той изрази надежда и проектът за съхранение на енергия, разработван от представители на български университети, също да бъде реализиран.
„Този, който успее да разработи и внедри ефективни технологии за съхраняване на енергия от възобновяеми източници, той държи ключа към бъдещето, а България има прекрасни условия за това.“, посочи държавният глава. По думите му към проекта, съобразен изцяло с екологичните изисквания, има и значителен инвеститорски интерес, като по темата вече е проведен разговор с президента на Израел.
„България може да стане лидер в региона за съхраняване на енергия и да участва в балансирането на енергийните мощности в региона.“, заключи Радев.
