„2023 година е решаваща за започване на прилагането на новата ОСП и поради това процедурата по одобрение на Стратегическия план за нас е с най-висок приоритет. Стремежът ни е, съвместно с Комисията и със заинтересованите страни, да финализираме този процес във възможно най-кратък срок“.
Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов по време на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. По думите му условията за новата Зелена архитектура са едно от най-големите предизвикателства за българските земеделски производители и затова е важно възможно най-скоро да има яснота как ще изглежда одобреният Стратегически план.
Министър Иванов коментира, че в България се провежда структурен диалог за обсъждане на отделните елементи на Стратегическия план, тяхното изясняване и предприемане на действия за отразяване на бележките на Комисията. Той обясни, че същевременно са разработени законодателните текстове за прилагане на плана, които предстои да бъдат обсъдени с представители на българския бранш.
„Наред с това са предприети мерки за изграждане на необходимите информационни системи за прилагане на плана. Завършена е първата фаза от създаването на Системата за мониторинг на площта и са предприети действия за изграждането на електронна информационна система за наблюдение и докладване на информация за изпълнението на Стратегически план и на Система за знания и иновации в селското стопанство“, каза още аграрният министър.
Земеделският министър заяви, че настоящата ситуация в Украйна налага допълнително укрепване на конкурентоспособността на земеделските стопанства с цел осигуряване на устойчивост на хранителните доставки. Според него елементите на Зелената архитектура трябва да носят екологична устойчивост и да са съобразени с икономическата и социална значимост на земеделието.
„Призоваваме ЕК да вземе възможно най-бързо решение за дерогация от изискванията на добро земеделско и екологично състояние за ротация на културите и поддържане на добро екологичо състояние за 2023 г., за да се даде възможност на фермерите да вземат своите производствени решения“, каза той.
Министър Иванов изтъкна‚ че предложението за Регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита е доста амбициозно в настоящата ситуация в световен мащаб, когато гарантирането на продоволствената сигурност трябва да бъде водещ приоритет.
„Настояваме да бъдат отчетени различните изходни позиции и специфичните особености в отделните държави членки, а за земеделските стопани да бъдат осигурени достатъчно ефективни и достъпни алтернативи на химичните продукти за растителна защита, които поне към момента обаче не са налични“, посочи той.
Министър Иванов обясни, че основните ни притеснения са свързани с въведените правнообвързващи цели за намаляване до 50% на употребата и риска от химически пестициди до 2030 г. и на употребата на по-опасни пестициди за всяка държава членка.
„Република България настоява тези цели да се прилагат само на ниво Европейски съюз. Целите за намаление следва да бъдат реалистични, приложими на практика, научно и икономически обосновани“, призова аграрният министър. Според него към момента няма точни статистически данни за реалната употреба на продукти за растителна защита. Затова по думите му такива правнообвързващи цели биха били приемливи, когато тези данни станат налични и/или могат да бъдат събирани електронно, също така към момента няма единна методология на ниво ЕС за събиране на данни, отнасящи се до количествата активни вещества, „пуснати на пазара“.
Иванов отбеляза, че количествата на продуктите за растителна защита, „пуснати на пазара“, нямат същото значение, като количествата на продуктите за растителна защита, които са използвани и липсват съответни статистически данни на ниво ЕС за използването на пестициди.
По отношение на чувствителните зони, министър Иванов коментира, че е необходимо в текста на предложението за Регламент да е недвусмислено изяснено, че са допустими изключения по отношение на вредители, които представляват заплаха за видовете и типовете природни местообитания, предмет на опазване в екологично чувствителните зони.
„Необходимо е да се обсъди и каква е целесъобразността от въвеждането на пълна забрана на употребата на продукти за растителна защита, вкл. биологични продукти и такива с нисък риск, в тези зони“, каза още той.
Министър Иванов подчерта, че трябва да се отчете и административната тежест както за селските стопани и други професионални потребители на пестициди, така и за компетентните органи на държавите членки.
