„Считам, че е изключително важно, че Народното събрание реагира своевременно на този не е единствен, но изключително тежък случай. Считам, че институциите в известна степен закъсняха със своята реакция, но генерираната обществена подкрепа през последните дни, дава надежда, че можем да имаме устойчива промяна. За съжаление през последните няколко години станахме свидетели на опити, когато бъдат поставени реални проблеми на масата, свързани със защитата от домашно насилие, да бъдат ползвани законодателните инициативи, да бъде ползвана трибуната на Народното събрание за развихряне на едни неособено достойни страсти.“
Така започна изказването на правосъдния министър Атанас Славов по време на извънредното заседание на Комисията по правните въпроси. То продължава по следния начин:
„Надявам се да спрем с истериите, свързани с джендърската идеология и да видим зад тази димна завеса, да видим реалния проблем, а той е много сериозен и много жесток.
Трябва да призная, че Министерство на правосъдието през последните 2 години – и по време на мандата на колегата Йорданова, и по времето на мандата на господин Зарков, се опитваше през предложените промени в Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ да решава проблеми. Тези инициативи не бяха в пълнота подкрепени. Чест прави на Народното събрание, че последния месец прие все пак окончателно промените в ЗЗДН.
По отношение на представените проекти за промени в НК, аз ще изразя общата позиция на министерството, но имайки предвид, че заместник-министър Дечев е дългогодишен наказателен съдия той ще се включи вече по-прецизно в самия дебат.
Позицията на министерството е че е важно да има прецизиране, калибриране на санкциите по отношение на различните видове телесни повреди, включително и по отношение на квалифициращите признаци и на особен вид в изпълнителни деяния, свързани с качеството на жертвите и деяния, които попадат във формулата и определението „домашно насилие“.
Също така считам за изключително важно промените да не останат само на законодателно ниво, защото само законодателната интервенция с увеличаване на санкциите няма да реши проблема. Тя създава само условия за решаване на проблема и за насочване на общественото внимание по отношение на всички тези трагични случаи.
Изключително важно е и след вчерашното заседание на Министерски съвет, изпълнителната власт надявам се да подобри своята координация, за да предложи съответни мерки за защита на жертвите от получаване на сигнала за домашно насилие. Това означава и елементи, свързани с психологическата подкрепа, която получават жертвите, осигуряване на правна помощ от първия момент на подаване на сигнала, като тук трябва да отбележа, че с промените в Закона за правната помощ вече има създадени центрове, които да осигуряват подобна правна помощ, но те трябва да заработят много по-ефективно и по отношение на обучението на служителите на МВР и други институциите, с които жертвата е в първи досег с държавата. От тази гледна точка може да бъде направено много – за обучение, за осигуряване на психологическа подкрепа, за осигуряване на правна помощ и тук без да е необходима промяна в закона, а подобряване на координацията, подобряване на реакцията, обучение на служителите.
В Министерството на правосъдието в последните дни поставихме задача на различните вътрешни звена да направим един сравнителен анализ на разпоредбите по отношение на легалните дефиниции за лека телесна повреда, за по същество липсващия състав за нечовешко и унизително отношение – поздравявам проф. Ковачева за инициативата, която предлага, за да може нашата законодателна рамка да съответства на най-добрите стандарти и практики в Европа.
Поемам ангажимент, след като бъде извършен този анализ, след като бъдат обсъдени психологическите аспекти на леката телесна повреда, ако говорим за конкретния казус и бъде разширено понятието за лека телесна повреда, да представим на вашето внимание предложение за промени.
Също така съм убеден, че промените, които са представени, могат да бъдат решени с адекватна съдебна практика. Всички знаем, че има тълкователно решение, което вече е от няколко десетилетия, над 40 години, вероятно самата практика трябва да се адаптира към промененото разбиране за принуда, за домашно насилие и да отговори на справедливите обществени очаквания.
Така че – от една страна подкрепа за законодателната интервенция, а от друга с ясното съзнание, че са необходими и други мерки на законодателно и организационно ниво.“
