Главните цели и моменти на предложената реформа в Конституцията, както и на новия Закон за противодействие на корупцията – това е било представено по време на онлайн среща с представители на Европейската комисия /ЕК/ и по време на заседание на Съвета за върховенство на правото, посветено на мерките на българските институции в изпълнение на препоръките от IV годишен Доклад за върховенството на правото.
Съпредседатели на Съвета, който заседава в Министерството на правосъдието /МП/, са ресорният министър Атанас Славов и представляващият Висшия съдебен съвет /ВСС/ Боян Магдалинчев. В него са се включили представители на изпълнителната и на съдебната власт, съсловните организации на магистратите, Висшият адвокатски съвет, гражданският сектор. Това е първата последваща среща по Доклада за върховенството на правото в държавите от Европейския съюз /ЕС/ за 2023 г., предстоят такива и с представителите на други страни-членки.
Министър Славов е благодарил на съдебната власт за доброто партньорство и е посочил, че тя е представена на най-високо ниво: председателите на върховните съдилища – Върховния касационен съд /ВКС/ и Върховния административен съд /ВАС/ Галина Захарова и Георги Чолаков, зам.-главният прокурор Мария Павлова, представляващият ВСС Боян Магдалинчев.
„Партньорството между различните власти е изключително важно за постигането на основната ни цел България да е демократична и правова държава“, подчерта доц. д-р Славов.
Министърът на правосъдието е представил основните предлагани конституционни промени, свързани със съдебната власт. Сред тях разделението на ВСС и на Прокурорски съвет, различния начин за тяхното формиране и състав, съобразено както с функциите на съда и на прокуратурата, така и с ред препоръки, най-вече на Венецианската комисия. Обърнато е било внимание на стеснените функции на главния прокурор, както и предлагания нов статут на съдебния Инспекторат.
Министър Славов изрично е подчертал, че процесът по приемането на конституционните изменения ще започне след получаването на поисканото от него становище на Венецианската комисия (Комисията за демокрация чрез право на СЕ), в началото на октомври.
При представянето на проекта за антикорупционен закон, чието второ четене в парламента предстои днес, доц. д-р Славов е изтъкнал новите разследващи функции на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, гарантирането на независимост на нейните членове, включително чрез създаването на номинационна комисия за предварителна оценка на кандидатите.
Законът е следствие на ангажиментите на България, поети по Плана за възстановяване и устойчивост и е бил представен от доц. д-р Славов като отговор на препоръките на ЕК за по-ефективни разследвания на корупция по високите етажи на властта. Комисията ще се произнесе по антикорупционната реформа в рамките на второто искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Също така ЕК ще следи отблизо развитието на реформата в Годишния цикъл на върховенството на правото.
Боян Магдалинчев е препоръчал окончателните конституционни промени да бъдат съобразени с мнението на заинтересованите институции и с практиката на Конституционния съд в България.
Сред мерките, предприети от прокуратурата, зам.-главният прокурор Мария Павлова е посочил планираните засилени обучения на разследващите прокурори по корупционни престъпления, актуализирането на методиките за тяхното разследване, възложен анализ за преодоляване на формализма в наказателния процес в изпълнение на решенията на ЕСПЧ по „Колеви срещу България“ и „Желязков срещу България“.
Председателят на ВКС Галина Захарова е отчела водената от върховния съд статистика за делата за корупционни престъпления, но и проблема, че ВКС няма как да има поглед върху всички подобни наказателни производства в цялата страна.
Председателят на ВАС Георги Чолаков е акцентирал върху преодоляването на забавите по обжалванията на конкурси и уеднаквяването на съдебната практика, приоритизирането на делата за конфликт на интереси и др.
