„Целта ни е да осигурим качествена дигитална трансформация за бизнеса и обществото в България. Пътят е дълъг, но чрез прилагане на политики, насърчаващи тясното сътрудничество между науката и бизнеса, ние работим усилено, за да тласнем страната ни към бъдеще на иновативна, интелигентна, зелена, дигитална и свързана държава.“
Това заяви министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева на 93-тата сесия на Комитета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ по политиката в областта на цифровата икономика. Министър Стойчева е на изслушване във връзка с представянето на Техническия доклад на ОИСР, отразяващ напредъка на страната в сектора, като част от присъединителния процес. Министърът представи националната визия за развитието на цифровата икономика в България.
„Технологиите, човешкият талант и екосистемният подход са в основата на нашата визия да утвърдим България като иновационен център и високотехнологичен лидер в региона. Насърчаването на иновациите и технологичния напредък, създаването на благоприятни условия за стартиращи фирми, инвестирането в научноизследователска и развойна дейност и прилагането на модела на отворени иновации, споделен между нашите партньори, ще умножи въздействието на технологиите върху нашата икономика и социално благосъстояние“, каза министър Стойчева.
Тя изтъкна постиженията на първия по рода си изследователски институт за компютърни науки и изкуствен интелект в Източна Европа – INSAIT, най-бързо развиващата се екосистема за големи данни, водена от GATE, Суперкомпютърът и други успешни инициативи. По думите й, чрез тях България ще се позиционира като лидер в глобалния иновационен пейзаж.
Министърът на иновациите и растежа заяви, че високоскоростният интернет достъп у нас и изграждането на качествена инфраструктура са само първата стъпка в създаването на сигурна и процъфтяваща цифрова среда.
Тя подчерта, че са отделени значителни финансови ресурси за трансформирането на икономиката на България в нисковъглеродна.
„Пример за усилията ни в тази насока е Националната водородна пътна карта, изработена от Министерството на иновациите и растежа, която се стреми да подобри условията за въвеждане на водородно производство, транспорт и използване на водородни технологии в индустрията, енергетиката, транспорта и бита“, каза Стойчева.
По думите й, до 2026 г. ще изпълняваме различни инициативи, свързани с водорода, включително определяне на квоти за замяна на използването на сив водород със зелен, пилотни проекти и инсталации за зелен водород и оценка на потенциала на България като страна износител и други.
Министър Стойчева подчерта и усилията в областта на киберсигурността.
„Нашата борба с кибератаките, киберизмамите и злоупотребата с лични данни започва с приемането и прилагането на съответните регулации и стратегии и преминава през постоянните ни усилия за изграждане на капацитет и осигуряване на трайно присъствие на водещи експерти в нашите компетентни институции“, каза министърът.
Стойчева заяви, че секторът ще се развива в посока на създаване на интегрирана национална система за киберсигурност, разработване на секторни екипи за реагиране на киберинциденти в различни сектори, изграждане на защитена кибер среда за уязвими предприятия и организации и създаване на специализиран център за обучение за насърчаване на кибер хигиената в дигиталната икономика.
