Мнения и оценки по актуални въпроси на отбранителната политика на България в светлината на променената геополитическа обстановка, включително военната агресия на Русия срещу Украйна, кризата в Близкия Изток и нестабилността в Западните Балкани – това са споделили по време на неформална среща ресорният министър Тодор Тагарев и предшествениците му Ангел Найденов, Аню Ангелов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Драгомир Заков и Николай Свинаров по време на неформална среща.
Всички присъстващи са се обединили около становището, че безпрецедентните заплахи за сигурността на демократичния свят и неговите съюзи – Европейският съюз /ЕС/ и НАТО, към които принадлежи и България, налагат ускорено повишаване и усъвършенстване на отбранителните способности. Те са били единни в мнението, че трябва да се работи още, за да осъзнае българското общество тази належаща потребност. Споделени са били оценки, че темповете на нарастване на отбранителните способности на България изостават от динамиката на средата на сигурност, като основна причина за това е наследената обществено-политическа апатия към проблемите на войната и мира, довела през годините до недостатъчни национални усилия като човешки и финансов ресурс.
Съществуващите стратегически и доктринални схващания, според тях, трябва да бъдат актуализирани и надградени, така че да съответстват с националните особености и съюзните изисквания, както и с отчитане на факторите, определящи средата за сигурност и рисковете за мира, сигурността и стабилността.
Основна тема на обсъждане са били възможностите за преодоляване на недостига на личен състав, ангажирането на по-големи човешки ресурси в отбраната и осигуряване на военновременния резерв. В дискусиите се оформи общо виждане, че не е нужно възстановяването на задължителната военна служба. Решения следва да се търсят в рамките на съществуващите човешки ресурси, както и чрез рязко подобряване на условията на труд и професионална реализация във Въоръжените сили, чрез поощряване на различни форми на доброволен принос към отбраната. В дебата за човешкия фактор във Въоръжените сили ценен би бил приносът на самите военнослужещи – от строя и от резерва.
Министър Тагарев и предшествениците му са се обединили и около виждането, че програмите за модернизация и превъоръжаване трябва да бъдат изпълнявани по план и по възможност да бъдат ускорявани, като за целта е необходимо и създаването на адекватен управленски капацитет. Тези програми създават потенциални възможности за индустриално сътрудничество, които трябва активно да бъдат реализирани в полза на българската икономика.
Специално са били дискутирани потребностите на националната отбрана и съюзните ни задължения, включително в контекста на развитието на капацитета на България като страна-домакин, както и на националната и регионалната инфраструктура.
Една от важните теми е била финансирането на отбраната. Очевидна е нуждата от търсене на още по-широка подкрепа сред обществото за увеличаване и засилване на националните отбранителни способности, подкрепено с адекватно финансиране. 2% от БВП са минималното равнище на разходи за постигане и развитие на необходимите отбранителни способности, за гарантиране на сигурността, суверенитета и териториалната цялост на България, както и за адекватен принос в колективната отбрана на НАТО.
Уроците на историята ни учат, че защитата на националните интереси винаги е сплотявала българското общество – в този контекст, участниците в срещата са постигнали единодушни, че модернизацията на Въоръжените сили, ускореното постигане на адекватни отбранителни способности и повишаването на стандарта на живот на хората в армията не трябва да бъдат обект или тема на политическо противопоставяне или преследване на тесногръди партийни интереси. Подобни действия подкопават националната сигурност и биха задълбочили още повече разделенията в българското общество във вреда на интересите на сигурността на България.
