„Това, за което не сме подготвени, са нещата, които се случват в Източна Азия – Китай, Тайван. (…) Да си представим за момент, че доставките от и до там бъдат блокирани за две седмици. Ефектът върху нас ще бъде доста сериозен. Започваме с недостиг на спринцовки в болниците до затваряне на пазарите за износ. Да си спомним кризата с COVID – знаем какви проблеми се получиха тогава – блокиран танкер в Суецкия канал. Това са последици, които сериозно трябва да обмислим. За разлика от Русия, той като не е толкова интегрирана в света от гледна точка на икономиката.“
Това коментира финансовият министър Асен Василев по време Софийския икономически форум IV, който се организира в „София хотел Балкан“. Според него предварителното планиране е помогнало на страната ни да постигне добри икономически резултати. Това е защото бяхме готови за сътресенията, които се случиха, каза Василев.
„Представете си какво щеше да стане, ако бяха престанали доставките за газ, дори само за две седмици, или кризата с бежанците се беше превърнала в хуманитарна криза. Въпреки войната в Украйна, в Европа някак си успяхме да излезем победители, отне ни шест месеца, но вече сме доста добре подготвени“, заяви още той.
Според финансовия министър България все още не е достатъчно свързана с Егейско море, а свързаността с Румъния почти не съществува: „Ако подобрим свързаността и се подготвим за тези евентуални опасности, България ще се справи като държава и ще можем да помогнем и на други държави в този процес.“
„Когато войната избухна, инфлацията беше даденост. България нищо не можеше да направи по отношение цената на доматите, например. Същото бе и по отношение цената на енергийните източници. Можем да повишим доходите, за да може те да изпреварят инфлацията. Ние не сме забогатели, но не сме и обеднели“, коментира министър Василев.
Има тенденция от завишени лихвени проценти и очакваме съществен скок на лихвения процент с високо едноцифрено число, каза още той. По думите му правителството е заложило мерки, с които да свали дефицита с три процента, без да се ограничава социалната част.
„Гарантираме, че инвестициите няма да бъдат засегнати и имаме гаранция за високата събираемост на данъците“, увери Василев и добави:
„Знам, че инфлацията е приятел на всеки един финансов министър, но сега всичко сочи към обратното на това, което се случи миналата година – дефлация. Това не означава падане на цените, а стабилизиране.“
По думите му влизането в Шенген означава лесно изграждане на мостове и по-бързо придвижване между държавите.
Очакваме ръстът на заплатите да бъде два пъти по-голямо от процента на инфлацията, каза още финансовият министър.
„Необходима е по-добра физическа инфраструктура – машини във фабриките, пътища, мостове. Не можем да очакваме висока производителност, след като един тир чака три дни на моста в Русе, и това е реална загуба за бизнеса. Същото важи за експорта през Варна и Бургас“, каза още Василев. По думите му присъединяването към Шенген ще премахне бюрократичните пречки, които забавят бизнеса.
„Инвестираме и в науката като цяло. Обикновено тези процеси отнемат 10-15 години, за да се види различно качество“, каза финансовият министър.
„Имаме средства – както български, така и европейски. В последните десет години никога не сме изхарчвали частта от бюджета за капиталови инвестиции. Когато я изхарчим и дори надвишим, тогава ще стимулираме растежа“, коментира Василев и добави, че вече е подобрен процеса по събиране на данъците, и че няма да има промяна в ставките.
Малко преди това заместник-председателят на 49-ото Народно събрание Росица Кирова заяви, че Балканските държави са не само пазар с равен дял на този на Великобритания, но те могат и да се двигател за европейската икономика. Тя декларира, че България е готова да работи със съсeдните страни за повишаването на инвестициите в региона.
„Очите ни са в Украйна, за да гарантираме живота на хиляди невинни хора и да защитим мира. Сред темите за войната в Украйна и плановете за присъединяването на Западните Балкани към ЕС, искам да помислим за уроците, които сме си взели от грешките от миналото и за поуките от това, че трябва да се възползваме от откритите възможности. Предизвикателствата променят живота ни всяка минута“, посочи Кирова и добави, че е представител на един от най-ниско развитите в икономическо отношение региони в Европа – Северозападна България.
„Инфраструктурата в нашия регион е много по-зле развита отколкото в Западните държави и следователно нашият стандарт на живот е съизмерим с развитието на инфраструктурата и трябва да се стремим към нейното развитие. Това би означавало, че вече няма да има Европа на две скорости и въпросът е как това зависи от взаимното ни сътрудничество и какъв напредък постигаме по проекти, които са национални, балкански, европейски и от международно значение“, отбеляза заместник-председателят на Народното събрание.
Тя даде пример, който е свързан с икономическото развитие на Северозападна България – проектът за тунел под прохода „Петрохан“. По думите й преговорите за него се водят от години, но реални стъпки са направени чак след 2018 г., когато правителството решава да даде „зелена светлина“ на този проект и да започне проучване.
