Правосъдното министерство подготвя проект, който предвижда затягане на мерките за защита и превенция от домашно насилие. Предстои текстовете да бъдат внесени за одобрение от Министерския съвет, разкри ресорният министър Надежда Йорданова в ефира „NOVA“. По думите й през изминалата година са били издадени 3244 заповеди за закрила, но на практика те обхващат повече хора, защото една заповед може да включва майка с 6 деца.
Законопроектът разширява кръга на забраните при заплаха от насилие – забрана за осъществяване на всякакви контакти на насилника с неговите потенциални жертви – не само на живо, но и по телефон и интернет. Разширяват се и програмите за защита на деца, когато са жертви или свидетели на насилие. Насилниците пък задължително ще участват в програми за преодоляване на агресията, защото домашното насилие не е еднократен акт, подчерта Йорданова.
За по-ефективна превенция срещу домашното насилие, на което жертви най-често са жени, но също деца и дори мъже, се залага на координационен механизъм между различни служби, защото, по думите на министър Йорданова, това не е задача само на един орган. Сред основните цели на мерките по превенцията е домашното насилие да не се използва в конфликтите между родителите.
Правосъдният министър очаква на 8 февруари решението на Конституционния съд за това дали може да иска предсрочното освобождавае на главния прокурор. Тя и екипът ѝ в министерството са събрали различни сигнали – по конкретни казуси и за нарушения по служба, срещу Иван Гешев, които ще бъдат представени пред Пленума на Висшия съдебен съвет с искане за освобождаването му от поста. От думите на министъра стана ясно, че случаите са много – не само с онзи с отнемането на собственост във фирма за производство на храни, добил медийна известност в последния месец, или отказът на проверки на аудиозаписите със скандалните думи на тогавашния премиер Бойко Борисов и на снимките на евробанкноти и златни кюлчета в нощното му шкафче. Йорданова подчерта отговорността на членовете на ВСС пред правото и пред обществения интерес, както и обстоятелството, че всеки от тези магистрати после ще продължи кариерата си другаде и е важно каква позиция заема сега.
„В България трябва да се реши проблемът с дълбоката държава. Проблемът не е само в личността на главния прокурор, а в липсата на ефективен механизъм да му се търси отговорност, както се видя ясно при поредица от главни прокурори“, категорична е министър Йорданова и заяви, че голямата власт на прокуратурата сега е да не образува досъдебни производства, затова сред акцентите в съдебната реформа е отказът на прокуратурата от разследване да може да се обжалва в съда.
„КПКОНПИ продължава да служи за бухалка на неудобните и за изтривалка за удобните“, каза Йорданова, коментирайки идеята за разделяне на антикорупционния орган на две. Министър Йорданова напомни, че „Демократична България“ от 3 години настоява за това разделяне, а сега формацията е надградила виждането си по въпроса за разследващите функции на едната половинка от бъдещия орган.
„В момента използваните данни от специални разузнавателни средства остават затворени в папки и не могат да бъдат ползвани в съда, а не е ясно за какво се използват“, изтъкна Йорданова.
„В нашите законодателни предложения се въвеждат по-високи гаранции за правата на гражданите и юридическите лица, засегнати от КПКОНПИ, така че те да могат да се обръщат към съда“, каза още правосъдният министър.
Предвижда се и въвеждането на ясна методика за оценка на незаконно придобито имущество, защото сега често се правят произволни оценки. По доклада на самата комисията за 2020, 38% от исковете за отнемане на имущество са отхвърлени, обяви още тя.
