25 октомври бележи един от ключовите моменти, в който България е направила цивилизационния си избор, а именно членството си в организацията на Съвета на Европа с ратификацията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това каза правосъдният министър Крум Зарков по време на конференцията „30 години от присъединяването на България към Европейската конвенция за правата на човека“ под патронажа на президента.
От първото решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ срещу страната ни през 1997 г. по делото „Луканов“ до началото на октомври спрямо България Съдът е постановил 1500 акта, като 754 от тях са осъдителни решения, отчете Зарков. Общият размер на присъдените от ЕСПЧ и платени от държавата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е 22 257 859 лв., а 628 решения и определения за одобряване на приятелско споразумение на ЕСПЧ са напълно изпълнени, както спрямо жалбоподателя, така и с предприемане на общи мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения.
„През годините решенията на ЕСПЧ дадоха тласък на редица успешни реформи в национален план.“, каза ресорният министър и даде няколко примера:
- Промените в НПК от 2000 г., свързана с правомощията на прокуратурата да определя първоначалната и продължаваща необходимост от задържане под стража;
- въвеждането на максимален срок на задържането в досъдебното производство;
- допълнителни процесуални гаранции за справедлив съдебен процес;
- въведеният стандарт „абсолютна необходимост“, както и други гаранции при употреба на сила и оръжие от полицията и от военната полиция;
- административното и съдебно средство за обезщетение при прекомерна дължина на производството;
- въвеждане на расистките или ксенофобски подбуди като квалифицирани състави на убийство и телесна повреда в НК.
„А миналата седмица правителството одобри друг законопроект, с който този квалифициращ признак ще се прилага и за други състави на престъпление.“, уточни Зарков.
Правосъдният министър постави акцент и върху реформите, насочени към подобряване на условията в местата за лишаване от свобода и справянето с пренаселеността.
„В резултат на пилотното решение по делото „Нешков и други“ бяха проведени последователни и мащабни ремонти в българските затвори, общежития и арести. Естествено трябва да се направи още много по този въпрос. Правителството в лицето на Министерството на правосъдието се е ангажирало да започне реално изграждане на нов затвор, отговарящ на съвременните стандарти.“
По думите на Зарков въпреки постиженията и продължаващите реформи България продължава да е сред държавите с голям брой неизпълнени решения.
„В процедура на изпълнение се намират около 170 решения, като проблемите по някои от тях не намират своето разрешение вече над 15 години. Групи дела „Велика срещу България“ и „Колеви срещу България“ са лошият пример за това. Венецианската комисия вчера публикувано становище по пакета законодателни промени, свързан с тяхното изпълнение. Работим по него, така че да представим качествен законопроект на вниманието на Народното събрание.“
По време на конференцията министър Зарков се срещна с генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич, с която обсъдиха продължаващата реформа в затворното дело, антикорупционното законодателство, законодателството в сферата на изкуствения интелект, както и сътрудничеството с Венецианската комисия и ГРЕКО.
