Стремежът на Европа да се превъоръжи колкото се може по-бързо, за да посрещне заплахата от страна на Русия, означава, че страните ще трябва да купуват оръжия от САЩ, както и да стимулират собствената си оръжейна индустрия, смята министърът на отбраната на Литва Довиле Шакалиене.
„Трябва да подкрепяме нашата национална и европейска отбранителна индустрия, като същевременно поддържаме и подхранваме трансатлантическите отношения, което означава да купуваме американски оръжия. По този начин ще постигнем баланс,“, коментира тя пред “Politico”.
„Всъщност не става въпрос за производителите на оръжия, а за способността да се защитаваме. Политическите и националните интереси ще бъдат част от уравнението, но основният елемент ще бъде нашата сигурност. Тези, които са в състояние да произвеждат бързо оръжия, които най-добре отговарят на нашите нужди, са най-желани на пазара,“, допълни Шакалиене.
Както е известно, Литва има обща граница с руския ексклав Калининград и отдавна предупреждава европейските лидери, че руският лидер Владимир Путин няма да ограничи териториалните си амбиции само до Украйна. През последните години балтийската страна значително увеличи разходите си за отбрана. Нейният военен бюджет може да достигне до 4% от БВП в рамките на тази година – два пъти повече от сегашната цел на НАТО, като дори се очаква стойността му да нарасне още повече през следващите години.
Наред с това, Литва започна да укрепва границите си с мини и противотанкови препятствия. Съгласно целите за способности на НАТО, които в момента се актуализират, Вилнюс ще може да разполага с национална дивизия до 2030 г. Понастоящем там се намира американски батальон, а в близко бъдеще се очаква да пристигнат и германски военни части.
По думи на Довиле Шакалиене Литва активно купува оръжия от много различни държави, включително Германия, Франция, Норвегия и САЩ.
Повече финансови средства за отбрана
Миналата седмица литовското правителство обяви, че от следващата година до 2030 г. Вилнюс ще изразходва за отбрана между 5% и 6% от БВП, за което получи похвала от европейския комисар по отбраната Андриус Кубилиус, бивш министър-председател на Литва. По повод на това изявление Довиле Шакалиене изтъкна, че решението „не е специално съобразено“ с многократните призиви на президента на САЩ Доналд Тръмп, който настоява 5 процента от БВП за отбрана да стане новата цел на НАТО, а е „просто щастливо съвпадение“.
Един от ключовите въпроси обаче е откъде ще дойдат тези финансови средства. Тази седмица президентът Гитанас Науседа заяви, че Литва ще трябва да похарчи допълнителни 12-13 млрд. евро, за да постигне целите си за 2030 г. През 2024 г. страната е похарчила 2,1 млрд. евро за отбрана.
Шакалиене обясни, че за момента страната не планира да съкращава разходите за социално подпомагане, за да увеличи военния бюджет. Това е в противовес с неотдавнашните коментари на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който предложи социалните разходи да бъдат намалени, за да останат повече средства за отбрана.
„Предприемането на определени мерки за икономии с цел финансиране на отбраната, особено по отношение на нашето образование, здравеопазване и социални дейности, не е устойчиво решение,“, твърди министърката на отбраната.
Според нея изразходването на до 6% от БВП за военни цели ще изисква инвестирането на национални и европейски средства.
„Разбира се, увеличението ще дойде от нашия бюджет, но част от него ще трябва да осъществим чрез европейски финансови инструменти,“, каза още тя.
