Време е насилственият развой да се приеме не само като реалистичен, но и като неизбежен изход. Не защото го искаме и се стремим към него. Нормално е да искаме мир. Когато обаче целенасочено ни се отнема свободата и достойното бъдеще, отговорът е в правото на съпротива – Ius resistendi.
Гражданският мир в тази страна отдавна се подкопава. Не от демократично мислещите хора. Подкопава се от криминалните корпорации, известни и като „системните партии“, чиято единствена цел е да грабят безнаказано, докато има мед в кацата, а след тях и потоп. Подкопава се от путинистката пета колона, която безчинства чрез паравоенните си структури също безнаказано, заплашва с физическа саморазправа (включително с убийства) и открито призовава към гражданска война. Подкопава се не на последно място от ключови за сигурността на страната институции като МВР, прокуратурата и ДАНС, които обслужват криминалните корпорации, отворили са широко вратите си за путинизма и по същество са врагове на обществото, извършвайки измяна към държавата, която са призвани да защитават, в услуга на чужда враждебна сила. Изграждането на авторитарно управление е нагла манифестация на враждебните им намерения към българските граждани. Намерения, които вече преминаха в действия, целящи потъпкването на свободата и ликвидарането на демокрацията и правовата държава. Враговете на свободата и правото ни обявиха война.
Дотук се стигна и поради трагикомичната безпомощност на демократичната общност (с кавички или без). Макар че малцина протестирахме на дело и носехме отговорността си включително пред съда (някои още я носят), защото упражнихме това свое право, всички трябва да признаем провала си като общност. Можеше сегашното развитие да бъде спряно по сравнително мирен път. С гражданско неподчинение и блокади. Не беше необходимо брутално насилие. Достатъчно беше десетките хиляди, когато се събираха, не да се разхождат като овце, а да не напуснат площада и да бъдат граждани в истинския първичен смисъл на думата. Обаче нямаше критична маса тъкмо от граждани, които са готови да дадат жертви. Имаше модерно-готини позьори, които бързо се „умориха“, след като се налигавиха. Каквото и да е, шансът на като цяло мирния протест вече безвъзвратно отмина.
Своята вина носят и тези мухльовци, които в разочарованието си решиха да се разграничат от маргиналната демократична общност, само за да седнат в скутовете на големите батковци на криминалното статукво. Започнаха да повтарят като папагали за „нормалността“, защото им внушиха, че това ги прави „авторитетни“. Тъй като става дума най-често за изключително жалки индивиди, вината им не е много голяма. Но и те имат такава.
Гответе се за насилието. Не защото е желателно, романтично и рицарско. Ще бъде грозно, отвратително и страшно. Когато ви връхлети, трябва да сте подготвени за съпротива, а не да просите милост, която няма да ви бъде дадена. Не слушайте призоваващи ви към „смирение“. „Смирението“ пред неправдата се нарича позор. Ако искате за запазите свободата си, ще трябва да смачкате в калта, тези, които се опитат да ви я отнемат. Подкопалите гражданския мир ще отговарят с главите си. Поради това те ще се опитат да отклонят вниманието от себе си, когато дойде денят на гнева. Помнете истинските си врагове. Не чакайте помощ отвън, ако сами не сте в състояние да се защитите. Мястото сред свободните цивилизовани народи се извоюва. Не се подарява.
Inter arma enim silent leges.
