Не знам дали сте виждали какво прави третокласник, когато не иска да си напише домашното. Ей-това се случва напоследък в българския парламент.
Родителите веднага ще ме разберат. Пояснявам за останалите – третокласникът прави всичко, ама всичко възможно да избегне писането на въпросното домашно: прави се, че няма домашно; домашното всъщност е за друг ден; домашното е за друг клас; точно него са го освободили от домашното; той това домашно си го знае, няма нужда да го пише; боли го зъб; боли го малкото пръстче на дясната ръка и не може да пише; гладен е и не може да се съсредоточи… Схванахте картинката
Е, и при нас в парламента е така напоследък. Партиите на статуквото са готови на всичко, само и само да не си напише този парламент домашното по предмета “Съдебна реформа”. То не бяха процедурни трикове и провалени кворуми, то не бяха спорове за несъществени работи с часове, то не бяха абсурдни вотове…
Превърнаха гласуването на актуализацията на бюджета в тотален цирк – чак днес мина актуализираният бюджет на Здравната каса. Да го е срам човек да гледа. И защо това? Само и само да не може Правна комисия да си проведе заседанието и да не може да гласува проблемните за Гешев и придворните му закони. Когато заседание все пак се състои – както стана днес – то бива прекратено, преди да си довърши работата, под предлог, че не може да се дублира с пленарно заседание, нищо че пленарното заседание междувременно бива отложено за по-късен час.
Естествено, към цирка, разиграван от нашите парламентарни “третокласници” се добавят и изявите на главния прокурор. На въпросите на Надежда Йорданова за неразследваните пачки и кюлчета, главният прокурор отговори с демонстративно снизхождение – не можел да казва на прокурорите какво да правят. Освен това – пак по негови думи – за резултатите от борбата с корупцията бил виновен Наказателният кодекс от времето на Тодор Живков.
А за разкош по-рано днес Гешев нарече нашите законопроекти за реформиране на системата “обезкостяване и тричане на българите” и заплаши, че ако бъдели приети, престъпността щяла да скочи и внезапно щели сме да се върнем в мутренските времена от 90-те. Ама, г-н главен прокурор, ние излизали ли сме от тези години наистина? Ако бяхме излезли, щяхте ли да сте на поста си днес? Не мисля.
За такива сценки говорим в този парламент. И докато при третокласниците е донякъде разбираемо и обяснимо да търсят изход от задълженията и отговорностите си, то когато говорим за народни представители, натоварени с управлението на държавата, подобно поведение може да бъде обяснено единствено с тежки задкулисни зависимости. И страх. Страхът, че наближава моментът, в който тази държава ще се освободи от корупционния захват, който я души и ще си поеме дълбоко и свободно въздух за първи път от десетилетия.
Каквото и да направите, моментът наближава, дами и господа от статуквото. България ще бъде свободна. А Вие ще завършите годината със “Слаб (2)”.
Източник: Ивайло Мирчев
