„За Пътя на Копринката сме говорили още от предния парламент, дори и аз от трибуната на Народното събрание. С нас са се свързвали фирми, които под една или друга форма са били изнудвани от Пътя на Копринката. Тези сигнали са стигали до президентството по време на служебните кабинети на Румен Радев, но няма реакция от президента.“
Това каза народният представител от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/ Ивайло Мирчев за „bTV“, добавяйки, че става въпрос само за един съветник на държавния глава, чието име стои на сайта на президентството, и че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов още през 2021 г. е оповестил името на този човек.
„Дали президентът, като ги е получил тези сигнали, ги е изпратил в прокуратурата, и ако не, значи той е бил в течение какво се случва“, попита депутатът. И още:
„Каква е връзката на Пътя на Копринката с новия политически проект на президента и дали този съветник не е прекалено скъп и важен на президента, че той така свенливо мълчи?“
На въпрос по повод убития Мартин Божанов-Нотариуса, дали се връщат мутренските години у нас, Мирчев отговори, че те никога не са си тръгвали. И напомни за многото обществени поръчки, концесии на паркинги и пр. в последните години.
„Досега разни престъпни елементи знаеха на кого да звънят, обаждат се на брокер, знаят на кого да си платят. С конституционната реформа постепенно ще решим проблема, защото някой като Красьо Черничкия, Пепи Еврото и пр., свикнали „да работят“ с прокуратура и съдебна система“, просто вече няма да могат.
Според народния представител през годините досега България е подарявала на Русия много имоти, а руските имоти у нас са повече от тези на САЩ, Китай и Великобритания, взети заедно. По думите му, много от тези имоти са без документи, а Санаторно-оздравителният комплекс „Камчия“ е трябвало да бъде върнат още през 2014 г., след първите санкции срещу нахлуването на Русия в Крим. Депутати от ДБ подготвят законопроект, но случаят със СОК „Камчия“ според него е сложен, защото той е собственост на Московската община, а тя не е санкционирано лице. Мирчев обаче категорично изключва национализация и обяви, че ще се използва гъвкав подход, при който да се замразят активите на всички санкционирани.
„Най-вероятно активите им ще бъдат замразени и пуснати на търг. Законопроектът е представен в парламентарната група, уточнява се в Министерския съвет, не очаквам съпротива от партньорите в управлението“, каза Мирчев.
Народният представител, който е член на ръководството на „Да, България“, е категоричен, че при номинацията на членове на регулаторните органи няма да се повтори процедурата с избора на конституционни съдии, при който не е имало обществено открит механизъм за номинация и което партията му отчита като грешка.
„Няма да започнем избора на регулатори, ако няма ясен механизъм. Но за част от регулаторите трябва да има нормативни промени. Ако ние например сега само сменим хората в КЗК, без да сменим отговорностите вътре, тя пак няма да проработи“, смята Мирчев.
По думите му, сега нито един регулатор, освен БНБ, не работи. Но механизмът за кадрови подбор е почти готов и скоро ще бъде предложен в Народното събрание и пред обществото.
„Трябва да няма съмнение на какви позиции какви хора влизат. Да се мине през няколко комисии, да има ясна селекция и да е ясно защо някой става шеф на КЗК, например“, каза Ивайло Мирчев.
