Да сме Себе си е най-важното нещо на света, защото в това се състои призванието ни и целия смисъл на дадения ни земен живот. Всички ние имаме скрито послание вътре в Себе си.
Някои ще кажат, че идваме на този свят, за да се поправим, да коригираме и да изчистим всичко, което сме натрупали като карма. Това също е вярно, така е. Освен изчистването на кармичните наслоявания, всеки от нас има своя мисия. Тя може да бъде да живеем заедно с определени хора, животни, да извършим някакви дела и да изживеем живота такъв, какъвто е според неговата Истинска Природа. Често допускаме в нас да възниква желания и завист към живота и успеха на другите. Напразно е тази завист тъй като ние всички имаме различни мисии и неща, които да извършим. По-добре е да вършим своите неща и своята мисия лошо, отколкото да вършим добре нещата, които не са дадени за нас.
За да можем да вършим истински нещата, за които сме пратени на този свят, би било добре да имаме пряка връзка с Изначалната си Същност.
Също много важно е, да поддържаме тялото си здраво, жизнено и в добра форма, защото посредством него ние ще можем да продължим да живеем, да изпълняваме функциите си и да реализираме нещата, заради които сме пратени на този свят.
Някои нехаят, но ще е добре да се замислят върху това. Как ще изпълниш повелите на Вътрешната си Същност, ако нехаеш за физическото и психическото си здраве, как?! Или си въобразяваме, че живеем на този свят ей така, случайно, без никаква закономерност и правила ли?! Много голяма грешка е да си мислим, че този свят няма господар и всичко е просто съществуване без смисъл или някаква случайност. Здравето трябва да се пази и физическото ни тяло следва да се поддържа така, че да може да функционира оптимално.
Това не е самоцел, нито е ненужно занимание. Колкото по-жизнен и здрав е човек, толкова по-добре ще може да се справя със задачите и мисията, за които е изпратен тук на земята. Както казахме мисията може да е, да се освободим от зависимостите, привързаностите, от склонността ни към похот, алчност, гордост или другите пороци, а може да имаме някаква друга специална задача.
Не може да се каже общо каква е мисията ни.
Всеки си има своя мисия, свои задачи и смисъл в живота. За да можете да откриете и да осъзнаете вашият смисъл и мисия, за която сте изпратени, би било добре да се научите да медитирате. Като пуснете всички паразитни мисли и като не се захващате за тях, то умът ви ще се успокои и от него ще изгрее Истинската ви Природа. Така ще ви се изясни и смисълът на живота ви и това, за което сте дошли на земята. Може да искате да сте като този или като онзи, но има неща, които са конкретно, точно за вас и ако имате успеха, кариерата или материалното богатство на някой друг, то това няма да е успех, а провал, тъй като ние всички сме дошли тук с различни послания и имаме различни вътрешни цели! Затова не бива да се завижда на никой, не бива да вървим в стъпките или да следвам съдбата и примера на другите. Всичко е конкретно и различно за всеки един от нас. Ако има общи неща, то те са, че е добре да съхраняваме доброто си здраве и да пазим живота си.
Ето, на някой му идва на ума да се самоубие, защото приема себе си за неудачник – или се самосъжалява, или има някаква цел, която не е за него, и той няма как да я постигне.. Или си мисли, че живота и действията му са абсолютно безполезни и от тях няма никакъв смисъл. Така става, когато човек не чисти ума си. В него се наслояват черни, мрачни, негативни мисли, които в един момент стават непосилен товар и той взема решение да прекрати живота си.
Не ви съветвам да правите това в никакъв случай!!!
Защо, ще попитате?!
Ами по същата причина, за която говорим днес. Всеки има различна мисия в живота понякога, за да я изпълниш трябва просто и само да си жив – така ще се срещаш с хората, с които ще е нужно да комуникираш и ще върши на вид дребни, незначителни неща, но всъщност те ще са волята на Безграничния!
А какво ще стане, ако прекратим живота си преждевременно, знаете ли?!
Примерно, ако съм взел влака (на живота) от София до Бургас, то аз следва да изчакам и да сляза на крайната спирка, нали така…? Но ако нещо се объркам и сляза на някоя междинна гара или скоча в движение, какво ще се получи?
Там, където сляза или падна няма да има никой и аз ще се скитам сред безлюдната пустош, а може и да бъда атакуван от диви зверове, глад и ще бъда в немилост дотогава, докато намеря начин да се придвижа и да открия някое уютно местенце, само че това хич не е лесно. Ей, така става и с преждевременно прекратения живот!
Отиваш някъде, на посоки, на хаос, където нито си предвидил, нито си си представял, нито пък ще намериш някакъв покой на душата си.
После при свършен факт, ще започнеш да търсиш начин как да се придвижиш и да намериш дома си, а именно, ще търсиш начин отново да влезеш в живота – ново раждане, само че нямаш никакъв избор и ще си съгласен, където и да е, при който и да е само да не си насред пустошта, атаките на случайно срещнатите гневни духове и душевните терзания…
Това се случва с тези, които прекратяват насилствено живота си. Затова самоубийството е проклятие и в никакъв случай не бива да се прибягва до него, макар в някои моменти да ви изглежда като спасение – Не!!!
За да не се стига до такива объркани решения и постъпки, би било добре човек редовно да поддържаме ума си чист и единен със Същността си – емоциите, чувствата си и да се поддържат действията си в единство с Вътрешната си Природа! Медитирайки, ние наблюдаваме ума си и всичко, което произтича в него, но не вземаме участие. По този начин ние не даваме енергия на паразитните мисли, които са се загнездили в ума ни и го тормозят. Така те постепенно утихват и умират. Така умът ни става пуст, спокоен, умиротворен, непоклатим и безмълвен. Безмълвният ум е основното състояние, в което ние можем да се насочим, да опознаем и да следваме нашата Истинска Природа. Този, който следва своята Истинска Природа, той върви и изпълнява повелите на Безграничния. Така той се освобождава от зависимостта на кръговрата на живота и смъртта!
