Сондата „Voyager 1“ все още изследва междузвездното пространство 45 години след изстрелването си, но се натъкна на проблем, който мистифицира екипа на космическия кораб на Земята, информира „CNN“.
„Voyager 1“ продължава да работи добре, въпреки напредналата си възраст и разстоянието от 14,5 милиарда мили (23,3 милиарда километра) от Земята. Освен това може да получава и изпълнява команди, изпратени от НАСА, както и да събира и изпраща обратно научни данни. Но показанията от системата за артикулация и контрол на позицията, които контролират ориентацията на космическия кораб в пространството, не съвпадат с това, което всъщност прави Voyager. Системата за артикулиране и контрол на позицията, или AACS, гарантира, че антената с високо усилване на сондата остава насочена към Земята, така че Voyager да може да изпраща данни обратно към НАСА.
Поради междузвездното местоположение на Voyager, на светлината са необходими 20 часа и 33 минути, за да пътува в една посока, така че обаждането и отговорът на едно съобщение между НАСА и Voyager отнема два дни.
Засега екипът на Voyager вярва, че AACS все още работи, но показанията на данните от инструмента изглеждат случайни или невъзможни. Проблемът със системата досега не е задействал нищо, което да постави космическия кораб в „безопасен режим“. Тогава се извършват само основни операции, така че инженерите да могат да диагностицират проблем, който би изложил космическия кораб на риск.
А сигналът на „Voyager“ е силен както винаги, което означава, че антената все още е насочена към Земята. Екипът се опитва да определи дали тези неверни данни идват директно от този инструмент или друга система го причинява. Ето какво казва съобщение на НАСА:
„Докато естеството на проблема не бъде разбрано по-добре, екипът не може да предвиди дали това може да повлияе на това колко дълго космическият кораб може да събира и предава научни данни.“
„Такава мистерия е нещо като нормална за курса на този етап от мисията на „Voyager“.“, сподели в изявление Сузане Дод, ръководител на проекта за „Voyager 1 и 2“ в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния.
„И двата космически кораба са на почти 45 години, което е далеч отвъд това, което планираха мисията. Ние също сме в междузвездно пространство – среда с висока радиация, в която никой космически кораб не е летял преди. Така че има някои големи предизвикателства за инженерен екип. Но мисля, че ако има начин да се реши този проблем с AACS, нашият екип ще го намери.“
Ако екипът не определи източника на проблема, може просто да се адаптира към него, смята Дод. Или ако успеят да го намерят, проблемът може да бъде решен чрез промяна на софтуера или разчитане на излишна грешка в хардуерната система.
Voyager вече разчита на резервните системи, за да издържат толкова дълго, колкото към момента е издържал. През 2017 г. сондата изстреля тласкащи устройства, които са били използвани по време на първоначалните ѝ планетарни срещи през 70-те години на миналия век – и те все още работят, след като са останали неизползвани в продължение на 37 години.
Стареещите сонди произвеждат много малко енергия годишно, така че подсистемите и нагревателите са били изключени през годините, така че критичните системи и научни инструменти да могат да продължат да работят.
„Voyager 2“, космически кораб-близнак, продължава да работи добре в междузвездното пространство на 12,1 милиарда мили (19,5 милиарда километра) от Земята. За сравнение, Нептун, най-отдалечената планета от Земята, е най-много само на 2,9 милиарда мили. И двете сонди бяха изстреляни през 1977 г. и далеч надхвърлиха първоначалната си цел да летят покрай планети. Сега те се превърнаха в единствените два космически кораба, които събират данни от междузвездното пространство и предоставят прозрения за хелиосферата или балона, създаден от Слънцето, който се простира отвъд планетите в нашата слънчева система.
