По повод участието на директора на Народен театър „Иван Вазов“ Васил Василев в предаване на „БНТ“ на 15 юли и някои негови твърдения, Министерството на културата /МК/ прави следните уточнения:
1. Васил Василев: „Съвсем скоро се завърнахме от Северна Македония, участвахме на фестивал, неподкрепени от страна на държавата и нашите политици“.
Не е коректно твърдението, че участието на Народен театър „Иван Вазов“ на фестивал в Република Северна Македония не е подкрепено от държавата.
Съгласно представения в Министерство на културата с писмо с изх. № 04-01-12/23.02.2022 г. Репертоарен план на Народен театър „Иван Вазов“ за 2022 г., спектакълът „Чудесна неделя за Creve Coeur“ от Т. Уилямс е заложен като ново заглавие. Същото заглавие присъства и в подадения Репертоарен отчет за първо шестмесечие, играно на камерната сцена и включено и в раздел „Турне“, играно на Международен фестивал „Гола месечина“ в Скопие, Република Северна Македония. Спектакълът е част от репертоарния афиш на театъра и се финансира от бюджета на Министерство на културата, бюджетна програма „Сценични изкуства“, по реда на Закона за закрила и развитие на културата и утвърдената Методика /формули/ за разпределяне на средствата по чл. 23а, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата.
2. Васил Василев: „Това се случи между другото и с плевенския театър, който малко по-късно участва в Шекспиров фестивал в Битоля… Когато колегата ми е изпратил писмо до министъра, за да получи нужните средства, е получил отговор: „Заминавайте с Ваш бюджет.“
По отношение на участие на ДКТ „Иван Радоев“–Плевен на Шекспировия фестивал в Битоля следва да се има предвид, че постановката „Хамлет“ е част от Репертоарния план на ДКТ „Иван Радоев“ от 08.12.2021 г. През първото шестмесечие на 2022 г., съгласно предоставен в Министерството на културата репертоарен отчет, е играна 6 пъти на сцената на театъра и 1 път в турне, без да е посочено, че е участие в Република Северна Македония. Поканата за участие в програмата на Международния Шекспиров фестивал в Битоля е договорена и приета от ръководството на театъра, като директорът е следвало да съобрази условията на участието с организационните и финансови възможности на културния институт.
На основание нормативно установени правила и процедури, към 2022 г. театърът е подпомогнат от Министерство на културата с над 4 700 000 лв. за капиталови разходи.
3. Васил Василев: „Ако ние ги намалихме /билетите/, ние ги намалихме, за да докажем на политиците в момента на какво ниво ни е управлението в момента. Ако ние ги намалихме, то беше умишлено и един наш протест. Защото 2019 година се промени отново един съвършен закон, който е създаден още 90-те години – Закона за закрила и развитие на културата. Ние в последните години сме изправени почти на пазарен принцип, трябва да привличаме повече зрители, повече приходи. И 2019 година ни ограничиха субсидията, т.е., ако продаваме билети над 20 лева, съответно ние не можем да взимаме субсидия“.
По отношение на законодателството в сценичните изкуства – организациите, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, се финансират на базов компонент, определен с чл. 1 от Постановление № 31 на Министерския съвет от 2016 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за съответния държавен културен институт и прихода от продадените билети от собствен театрален/музикален продукт.
Определянето на цената на билетите за спектакли е изцяло решение на ръководството на съответната организация. Единственото ограничение е, че съгласно Закона за закрила и развитие на културата, субсидия по утвърден стандарт се предоставя за лев приход до 20 лв. от цената на билета, като всички реализирани приходи от продажба на билети остават в бюджета на института. Министерство на културата приветства и иновативните маркетингови подходи на ръководството на театрите за привличане на нови публики, както и за максимално разширяване достъпа до култура – каквато е и една от водещите политики на министерството. В този смисъл не става ясно защо на прилагането на световни практики при популяризирането на сценичните изкуства сред младите хора се вменява смисъл на протест, при положение, че това е една отдавна установена добра практика от водещи световни културни институти.
4. Васил Василев: „Българската култура е недофинансирана… С 30 млн. лв. са недофинансирани сценичните изкуства.“
Със Закона за бюджет на Република България за 2019 г. /годината преди пандемията от COVID-19/, утвърдените разходи по бюджетна програма „Сценични изкуства“ са над 90 млн. лв., а за 2022 г. – над 131 млн. лв., тоест има ръст над 45 %.
От извършеното преизчисление на полагаемата субсидия по реда на утвърдената Методика, за първо тримесечие на 2022 г., при разплатени всички наредени плащания от страна на организациите от сценичните изкуства, е формиран излишък от над 12 млн. лв. Тоест, при осигурено право на разход в размер на 42 млн. лв., действително изразходвани са около 30 млн. лв.
Тенденцията за формиране на излишък е запазена и през април 2022 г., като само за месеца същият е в размер на 9 млн. лв. или общо от началото на годината – 21 млн. лв. По отчетни данни разходите за заплати и осигуровки от работодател възлизат месечно на около 6 млн. лв.
Предстои предоставянето на субсидия по допълнителната компонента и за м. юни 2022 г., на основание удължения срок на действие на Постановление № 119 от 9 юни 2022 г. По прогнозни разчети и на основание отчетните данни към 30 юни 2022 г. организациите не са застрашени от невъзможност да разплащат поетите ангажименти и задължения.
За периода 1 януари 2022 г. – 30 април 2022 г. разходите на Народен театър „Иван Вазов“, съгласно предоставен отчет, възлизат на над 2 млн. и 200 хил. лв., а формираният излишък е над 1 млн. и 700 хил. лв.
5. Васил Василев: „В актуализацията на бюджета дадоха милион и трийсет, милион и половина, извинявам се, ако лъжа с цифрите, но милион и трийсет.. ста хиляди за сценични изкуства, и в последващо постановление на Министерски съвет част от тези средства бяха разпределени за заплати на администрацията, не бяха насочени там, където по презумпция бяха. Ето и проблемът със заплатите, които ще липсват през месец юли.“
С Постановление № 162 от 7 юли 2022 г. са одобрени вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерство на културата, увеличени са средства за персонал по бюджетните програми за сметка на капиталови разходи, предвидени за 2022 г. за обект „Крепостни стени от „Телеграф капия“ до „Топ капия“ – гр. Видин“. Тъй като този обект е със статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“, обявена за такава в ДВ бр. 85 от 1964 г. и с оглед на извършване на специализирани действия по консервация и реставрация, средствата за тях са осигурени от утвърдените за консервация и реставрация по бюджетна програма „Опазване на недвижимото културното наследство“.
Преди десетилетие изглеждаше, че световната ядрена индустрия е в необратим упадък, пише „BBC“. Притесненията относно безопасността, разходите и това какво да се прави с...
Сайтът Искра.бг използва бисквитки и с това ние можем да персонализираме информацията си, както и да анализираме трафика си, за да знаем как да персонализираме вашето ползване на сайта ни. Използвайки го, вие се съгласявате с това.Приемам
Поверителност и политика за бисквитките
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.