Младите българи, които скоро ще завършат гимназия, масово не искат да работят в производството. Те предпочитат професии от сферата на услугите. Разбира се, мащабните промени при работните места от последните 20 години, се изразяват и в предпочитание към ИТ специалистите. Но ако бъде премахнато това изключение, желанието на младите е тотално доминирано от професии от миналия век.
При това изборът се спира на полицай, фризор, автомонтьор, но няма финансист, предприемач или изследовател.
Това показва проучване на PISA, проведено през 2018 година, което беше оповестено сега.
В него няма обяснение защо младите българи избират такива професии, но възможните отговори са два. Първо, това изглеждат занимания, които носят успех в българското общество. И второ – управляващите не дават ясна визия за развитието на страната и подрастващите не знаят към какви професии да се насочат.
В България анкетата е била попълнена от 5294 ученици от 199 училища, предаде „Дневник“.
Данните показват, че всяко шесто момче си представя развитие в ИТ сектора. Сред момичетата пък професиите, свързани с математика, изобщо отсъстват като желание. В същото време на второ място в класацията на момчетата е спортът. А на шесто място – автомонтьор.
Общият извод на изследването е, че по принцип младите хора по света са свили избора си на професии до такива от 20 век и дори 19-и век и изобщо не отчитат развитието на технологиите и създаването на изкуствения интелект.
Под половината (47%) от момчетата и 53% от момичетата са се спрели на една от 10-те традиционни професии. Става дума за лекар, учител, ветеринар, бизнес мениджър, полицай и инженер. Същият е бил изборът и преди 20 години.
Интересен е фактът, че децата, които са показали слаби резултати на теста на PISA, искат да станат мениджъри, лекари, акушерки, автомонтьори, полицаи, спортисти, инженери, адвокати.
