Младите в Бангладеш прогониха дългоуправлявалата шейх Хасина, информира „Асошиейтед прес“. Джанатул Проме се надява да напусне Бангладеш, за да учи повече или евентуално да си намери работа, след като завърши университетската си степен, разочарована от системата, която според нея не възнаграждава заслугите и предлага малко възможности за младите хора.
„Тук имаме много ограничени възможности“, казва 21-годишната жена, която би заминала по-рано, ако семейството ѝ имаше достатъчно пари, за да плати обучението в чуждестранни университети едновременно на нея и на по-големия ѝ брат. Но последните събития ѝ дават надежда, че един ден може да успее да се върне в един променен Бангладеш. След 15 години на власт министър-председателят Шейх Хасина подаде оставка и избяга от страната миналата седмица – прогонена от млади протестиращи, сред които и Проме, които казват, че им е писнало от начина, по който нейното все по-авторитарно управление потиска несъгласието, облагодетелства елита и увеличава неравенството.
Първоначално студентите излязоха по улиците на Бангладеш през юни с искане да се сложи край на правилата, които определят до 30% от работните места в държавната администрация за потомците на ветерани, воювали през 1971 г. във войната за независимост на страната от Пакистан. Протестиращите заявиха, че това облагодетелства поддръжниците на Лигата Авами на Хасина, която водеше тази борба – и които вече са част от елита. Квотата и други квоти за маргинализирани групи означават, че само 44 % от работните места в държавната администрация се предоставят въз основа на заслуги.
Фактът, че тези работни места бяха в центъра на движението, не беше случаен: Те са едни от най-стабилните и най-добре платените в страна, в която икономиката преживява бум през последните години, но не създава достатъчно солидни професионални работни места за добре образованата средна класа.
А това, че поколението Z оглави този бунт, също не беше изненадващо: Младите хора като Проме са сред най-разочарованите и засегнати от липсата на възможности в Бангладеш – и в същото време те не са подвластни на старите табута и разкази, които отразяваше квотната система. Тяхната готовност да скъсат с миналото беше ясна, когато Хасина омаловажи исканията им в средата на юли, като попита кой, ако не борците за свобода, трябва да получи държавна работа.
„Кой ще го направи? Внуците на разакарите ли?, отвърна тогава Хасина, използвайки дълбоко обидната дума, която се отнася за онези, които са сътрудничили на Пакистан за потушаване на борбата за независимост на Бангладеш.
Протестиращите студенти обаче носеха думата като почетна значка. Те преминаха през кампуса на университета в Дака, скандирайки:
„Кои сте вие? Коя съм аз? Разакар. Кой каза това? Диктаторът.“
На следващия ден протестиращи бяха убити по време на сблъсъци със силите за сигурност – това само подсилваше демонстрациите, които прераснаха в по-широк бунт срещу управлението на Хасина.
Сабрина Карим, професор в университета „Корнел“, която изучава политическото насилие и военната история на Бангладеш, коментира, че много от протестиращите са толкова млади, че не помнят времето преди Хасина да бъде министър-председател.
Те, както и поколенията преди тях, са израснали с истории за борбата за независимост, в центъра на която е било семейството на Хасина. Нейният баща, шейх Муджибур Рахман, е първият лидер на независим Бангладеш, който по-късно е убит по време на военен преврат. Но Карим казва, че този разказ има много по-малко значение за младите протестиращи, отколкото за техните баби и дядовци.
„Той вече не резонира с тях толкова, колкото преди. И те искат нещо ново“, обяснява тя.
За Нурин Султана Тома, 22-годишна студентка в университета в Дака, приравняването на протестиращите студенти с предатели от страна на Хасина я накарало да осъзнае пропастта между това, което младежите искат, и това, което правителството може да осигури. Тя уточни, че е наблюдавала как Бангладеш бавно е изградил имунитет срещу неравенството и хората са загубили надежда, че нещата някога ще се подобрят.
Най-дългогодишният министър-председател на страната се гордееше, че е увеличила доходите на глава от населението и е превърнала икономиката на Бангладеш в световен конкурент – полетата се превърнаха във фабрики за дрехи, а неравните пътища – в криволичещи магистрали. Но Тома казва, че е видяла ежедневната борба на хората, които се опитват да си купят стоки от първа необходимост или да си намерят работа, а исканията ѝ за основни права са били посрещнати с обиди и насилие.
„Това не можеше повече да се търпи“, потвърждава Тома.
Икономическите трудности се усещат силно от младежите в Бангладеш. Осемнадесет милиона млади хора – в страна със 170 милиона жители – не работят и не ходят на училище, според Читидж Баджпаи, който изследва Южна Азия в мозъчния тръст Чатъм Хаус. А след пандемията работните места в частния сектор станаха още по-оскъдни.
Много млади хора се опитват да учат в чужбина или да се преместят в чужбина след завършване на образованието си с надеждата да намерят достойна работа, което води до намаляване на средната класа и до изтичане на мозъци.
„Класовите различия се увеличиха“, заключва Джанатун Нахар Анкан, 28-годишна жена, която работи в неправителствена организация в Дака и която се е присъединила към протестите. Въпреки тези проблеми никой от протестиращите изглежда не е вярвал истински, че движението им ще успее да детронира Хасина.
24-годишният Рафидж Хан е на улицата и се готви да се включи в протест, когато научава, че Хасина е подала оставка и е избягала от страната. Той се обажда вкъщи многократно, за да провери дали може да потвърди новината. Хан разказа, че през последните дни на студентските демонстрации по улиците са се присъединили хора от всички класи, религии и професии. Сега те се прегръщали един друг, докато други просто седели на земята и не вярвали.
„Не мога да опиша радостта, която хората изпитваха в този ден“, призна той.
Част от тази еуфория вече е отминала, тъй като се усеща огромната тежест на предстоящата задача. Нобеловият лауреат Мохамед Юнус стана временен лидер в четвъртък и заедно с кабинет, в който влизат двама лидери на студентски протести, ще трябва да възстанови мира, да изгради институции и да подготви страната за нови избори.
Надеждата на повечето студенти е, че временното правителство ще получи време да възстанови институциите на Бангладеш, докато се сформира нова политическа партия, която да не бъде ръководена от старите политически династии.
„Ако ме помолите да гласувам на избори в момента, не знам за кого бих гласувал“, казва Хан и е категоричен:
„Ние не искаме да заменим една диктатура с друга.“
По думите му, младите хора, които са излезли на улицата, често са описвани като поколението, което мрази политиката. Но 26-годишният специалист по цифрова сигурност и наскоро завършил университета в Дака Азахер Уддин Аник смята, че това е погрешно название. Според него те не мразят цялата политика – само политиката на разделение в Бангладеш.
И макар да признава, че структурните реформи, от които страната се нуждае в момента, може да се окажат по-трудни от отстраняването на министър-председателя, за първи път от известно време насам той е обнадежден. И обяснява защо:
„Последният ми опит ми подсказва, че невъзможното може да се случи. И може би още не е твърде късно.“
