Хайди Уитни, която работи като помощник-юрист, споделя, че пандемията от COVID-19 е изнервила дъщеря ѝ. По думите на майката изведнъж ученичката, която учи в гимназията в Сан Диего, станала сънлива през деня, като започнала да будува по цяла нощ. Когато се възобновили присъствените уроци, в някои дни детето било толкова тревожно, че молело да се прибере по-рано вкъщи, като казвало на медицинската сестра, че има болки в стомаха. Тези проблеми продължават и до днес.
Уитни се опитва да задържи дъщеря си в клас, но отчаяните желания на тийнейджърката да се измъкне от училище се засилват. В крайна сметка тя е била хоспитализирана в психиатрично отделение, тъй като не била в състояние да се справя с ежедневните си задължения. Преди няколко месеца дъщерята на Уитни е била диагностицирана с депресия и синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.
Майката разказва още, че когато тази есен детето се върнало в гимназията след ваканцията, е било преценено, че има право на специални образователни услуги, тъй като психическите му разстройства пречат на способността да учи ефективно без чужда помощ. В крайна сметка този ход е бил предприет, въпреки че според служители в сферата на образованието е трудно да се определи доколко тези симптоми са хронични или са резултат от психични проблеми, предизвикани от пандемията.
Персоналът, работещ в училищата в САЩ, който ежедневно се сблъсква с нарастващите нужди на учениците в областта на психичното здраве, както и с други предизвикателства, свързани с поведението и обучението, изпитва трудност да определи доколко пандемията е виновна за това. Дали тези проблеми са признак на увреждане, което ще попречи на учениците да учат нормално в дългосрочен план, или са временно явление? Всичко това засилва отчаянието на родителите, които се опитват да разберат как най-добре да помогнат на децата си. Те си задават въпроса, ако детето не отговаря на изискванията за специално образование, къде трябва да се обърнат за помощ?
Понастоящем от училищата в САЩ се изисква да опишат как ще посрещнат нуждите на учениците с увреждания в индивидуалните образователни програми, като контролът е изключително стриктен. Някои училища трудно наваксват с оценките, които са били забавени заради пандемията. За много от тях задачата се усложнява и от недостига на психолози. Според федералния закон, за да получи право на специални образователни услуги, едно дете трябва да има проблеми в училище поради увреждане в една от общо 13 категории. Сред тези категории са аутизъм, синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност, затруднения в ученето като дислексия, забавяне на развитието и емоционални разстройства. По повод на това Джон Айзенберг, изпълнителен директор на Националната асоциация на щатските директори по специално образование, твърди, че е много важно децата, които са изпитвали трудности по време на пандемията, да не бъдат изпращани в системата за специално образование без да бъде категорично доказано, че се нуждаят дългосрочно от това.
Ключът към решението на проблема е да се създадат добри системи за разграничаване на ученици с трайна пречка за нормално обучение от такива, които просто са пропуснали много часове в училище заради пандемията, споделя Кевин Рубенщайн, който изпълнява висша длъжност в сферата на специалните учебни заведения. Той подчерта още, че управляващите са предоставили щедри суми за подпомагане на училищата по отношение на проблемите, предизвикани от пандемията, за да могат те да предлагат допълнителни уроци, консултации и друг тип подкрепа в помощ на учениците, които се нуждаят от това.
Уитни, от своя страна, казва, че е облекчена, че дъщеря ѝ получава допълнителна помощ като част от нейния индивидуален учебен план. Освен това тя има право напусне класа, ако бъде преценено, че се чувства твърде притеснена, за да посещава присъствено учебното заведение.
