7 африкански лидери пътуват до Украйна и Русия на мирна мисия, надявайки се да доближат войната към края й. Делегацията от Южна Африка, Египет, Сенегал, Конго-Бразавил, Коморските острови, Замбия и Уганда ще се срещне с президента Володимир Зеленски в петък и с президента Владимир Путин в събота. Но времето на посещението изглежда неподходящо. То идва точно, когато Киев започва своята така очаквана контраофанзива, предава „BBC“.
И така, какво всъщност може да постигне тази мисия?
Президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса не предложи нищо, когато обяви намеренията си миналия месец, присъединявайки се към претъпканото поле от бъдещи миротворци, което включва Китай, Турция и папата.
„Каква е стратегическата цел на тази интервенция?“ пита Кингсли Махубела, южноафрикански рисков анализатор и бивш дипломат.
Мисията е необичаен изблик на активизъм, като се има предвид до голяма степен свободния подход на Африка към конфликта, който мнозина на континента разглеждат като такъв между Русия и Запада. Това също е рядък опит за дипломатическа намеса извън континента – „добре дошъл“ като се има предвид нарастващото търсене на Африка да има по-голям глас в ООН и други международни организации, казва Мурити Мутига, директор за Африка в Международната кризисна група /ICG/.
Човекът, който подготви почвата, Жан-Ив Оливие, говори за скромни цели. Той оглавява базирана в Обединеното кралство организация, известна като Фондация Бразавил, която се фокусира основно върху инициативи за мир и развитие в Африка. Той спря да коментира публично пътуването, откакто датите станаха официални. Но в публикувани по-рано интервюта е изложил подхода си. В тях разкрива, че целта е да се започне разговор, а не да се реши конфликтът, да се започне диалог по въпроси, които не засягат пряко военното положение и да се гради оттам. Една от целите е и евентуална размяна на руски и украински военнопленници.
Другото е да се опитат да намерят решения на въпроси, които имат значение за Африка, като зърното и торовете. Войната силно ограничи износа на зърно от Украйна и торове от Русия, засилвайки глобалната продоволствена несигурност. Африка, която зависи от вноса и на двете, пострада най-много.
Оливие каза, че африканските лидери ще се опитат да убедят руснаците да удължат крехкото споразумение, което позволява на Украйна да превозва зърно през Черно море. И ще призове Киев да помогне в намирането на начини за облекчаване на ограниченията върху износа на руски торове, които в биват задържани в пристанищата.
„Има индикации обаче, че лидерите „се стремят да предложат по-съществена сделка между двете страни“, казва Мутига.
Натиск на САЩ върху Южна Африка
Делегацията е създадена за широта и баланс: петима президенти и представител на Уганда, вицепрезидента Йовери Мусевени, който се възстановява от COVID-19. Те идват от различни части на Африка и имат различни възгледи за конфликта. Южна Африка и Уганда се смятат за клонящи към Русия, докато Замбия и Коморските острови са по-близо до Запада. Египет, Сенегал и Конго-Бразавил останаха до голяма степен неутрални.
Но последните събития в Южна Африка изглежда оказват влияние върху начинанието. Правителството на Рамафоса е подложено на нарастващ натиск от страна на САЩ заради предполагаемата подкрепа за войната на Русия. Това се основава на твърдения за доставка на оръжие до Москва, което Южна Африка отрече. Администрацията на Байдън чака резултата от официалното разследване на Претория, но двупартийната група американски законодатели иска Белият дом да накаже Южна Африка, като преразгледа важни преференциални търговски облекчения.
„Мисля, че /мисията/ сега е съобразена с необходимостта Южна Африка да се обясни“, заяви Алекс Вайн, директор на Програмата за Африка в мозъчния тръст Chatham House в Лондон. Той добави, че американците вече не се опитват да накарат Африка да избира страни в конфликта, както направиха, когато Русия за първи път нахлу в Украйна. Много африкански държави поддържат необвързваща позиция или такава, каквато САЩ признават, че се корени в историята на Студената война и не означава непременно подкрепа за Москва.
Въпреки че нито Русия, нито Украйна са проявили интерес към мирни преговори, и двете имат интерес от това посещение. Москва култивира влияние в Африка като противотежест на Запада и се надява да демонстрира това на срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург идния месец. Украйна се опитва да осъществи дипломация с Африка от самото начало. Наскоро тя изпрати своя външен министър на континента, за да се застъпи за нейния случай и би приветствала още една възможност да го направи.
Украинците „вероятно ще се опитат да убедят африканските посредници да не присъстват на срещата на върха“, коментира д-р Махубела.
„Руснаците искат да покажат, че не са изолирани. Но техните интереси са… взаимно изключващи се. Ето защо това ще създаде дилема за африканските държавни глави дали да отидат в Санкт Петербург“, добавя той.
Анализаторите виждат срещата на върха като важен показател за отношенията на Африка с Русия, но не като идеологически.
Д-р Вайн отбелязва, че най-голямото притеснение на бившите партизани в Мозамбик, с които той е разговарял наскоро, е цената на живота поради „тази далечна европейска война“.
„Това не е тяхна война“, допълва той.
Това всъщност е едно от малкото предимства, които африканските лидери биха могли да донесат на мирната маса като посредници, ако страните някога решат да седнат на нея, смята Мутига.
