Могат ли още 30 стотинки да откажат шофьорите да паркират всеки ден в центъра на Бургас?

От 1 януари 2024 година зоната за платено паркиране, известна като „синя зона“, в централната част на Бургас ще бъде увеличена от с 30 стотинки и вече ще струва 1.30 лева за престой от един час.

Това е само част от предстоящото увеличение на цените на местните такси и цени на услуги на територията на общината. Докладната записка е внесена от кмета Димитър Николов, а решение по нея предстои да бъде взето утре на последното за годината заседание на Общински съвет-Бургас, където се очакват разгорещени дебати по темата, но с предизвестен край.

Увеличението конкретно на цената за синята зона е повече от очаквано. От една страна таксата там не е променяна, откакто мярката е въведена през далечната 2009 година. Справка с архива показва, че през същата година минималната заплата е страната е била 240 лева, което е близо четири пъти по-малко от тази на 1 януари 2024 година – 933 лева.

От друга страна едно такова непопулярно решение трудно можеше да бъде прието преди наскоро проведените местни избори, защото със сигурност щеше да коства гласове на гневни шофьори, които не обичат да се разделят с автомобила си. 

Последните вече реагираха и изразиха недоволството си в социалните мрежи, като изтъкнаха, че дори сега Община Бургас печели немалка сума пари от синята зона, която непрестанно се разраства и отдавна е излязла извън пределите на централна градска част. По тяхно мнение това ще им създаде неудобство, тъй като ще увеличи ежедневните им разходи за престой край работното място. Тук все пак изниква въпросът за ролята на зоната и целите, които тя трябва да постигне.

Трябва ли централната градска част да бъде „удобна“ за паркиране?

Най-краткият и прост отговор на този въпрос е „не“, въпреки че нещата не са чак толкова прости. Проблемът в случая идва най-вече от това, че много от шофьорите забравят каква е истинската функция на зоната за платено паркиране и защо изобщо мярката беше въведена преди 14 години.

Най-основната цел на синята зона е да оптимизира паркирането в централните зони с интензивен трафик в градовете. Чрез заплащането на таксата се намаляват проблемите с дълготрайния престой на автомобили, който води до липса на места за всички останали. По този начин се намалява и трафикът, а с него и атмосферното и шумово замърсяване, което би трябвало да е основна цел на всеки модерен град през XXI век.

Таксата за час също така има за цел да спре разрастването на зоните за паркиране, които така или иначе винаги ще бъдат запълнени, но в същото време заемат ценна площ, която може да бъде използвана за зелени и пешеходни пространства и по този начин да подобри качеството на живота на гражданите.

Чак на последно място, поне на теория, идват допълнителните приходи в общинската хазна, които впоследствие отново на теория могат да се използват за поддържане и развитие на градската инфраструктура – пътища, тротоари, велоалели, градски транспорт, етажни и буферни паркинги.

Въпреки всички тези аргументи, не трябва да забравяме, че всяка мярка, която бърка пряко в джоба на гражданите, е непопулярна и е нормално да бъде приета на нож от част от обществото. Тук идва и един много важен и деликатен момент, в който местната власт е длъжна да обясни на недоволните защо една мярка се приема и още по-важно – да им предложи работеща и адекватна алтернатива.

Трябва ли централната градска част бъде достъпна и за кого?

Много е важно да бъде установена тънката и неуловима за някои шофьори разлика, които слагат знак за равенство между „удобна за паркиране“ и „достъпна“. Всъщност тези два термина на практика си противоречат, тъй като именно безплатното паркиране без никакъв филтър би затруднило още повече достъпа до центъра за абсолютно всички.

Манталитетът на голяма част от българските шофьори за съжаление е такъв, че те приемат като лична обида дори мисълта да се придвижват по алтернативен начин, дори ако има добри опции, а при липсата на такива, омагьосаният кръг още повече се затваря. 

През последните години в Бургас бяха спечелени и изпълнени редица проекти, които имаха за цел да помогнат именно в тази насока. За съжаление резултатите показват, че въпреки големите инвестиции, гражданите все още срещат сериозни затруднения в алтернативните и екологични начини на придвижване.

Може би в най-добро състояние за пешеходните зони в града, но от удобствата им на практика могат да се възползват само жителите на близките до централна градска чат комплекси „Лазур“, „Братя Миладинови“ и „Възраждане“, които да си позволят лукса да отидат на работа или да свършат някаква работа след кратък пешеходен преход.

С велосипед на работа? Мисията е почти невъзможна 

В същото време велоалеите в града, за които преди години бяха пръснати милиони левове с цел Бургас да бъде превърнат в иновативен велосипеден град, са на практика неизползваеми или поне неспособни да изпълнят заложените им цели. Въпреки, че европейската практика показва, че те трябва да бъдат обособено като отделно трасе на пътното платно, в Бургас бе решено те да бъдат разположени по тротоарните пространства. Това очаквано доведе до конфликт между велосипедисти и пешеходци, като в крайна сметка се наложи на много места да бъдат поставени табели за споделено ползване. След този момент на практика бе върнато старото положение, в което велосипедистите и пешеходците си деляха тротоарите, с единствената разлика, че сега върху тях има нарисувани линии, на които никой не обръща внимание. 

Този проблем се подценява много от местната власт, която изглежда доволна от усвоения проект, въпреки че функционалността му е почти нулева. Смесването на велосипедния и пешеходния трафик на практика затруднява първия до такава степен, че трудно може да очакваме да бъде постигната желаната цел – жителите на отдалечените комплекси „Зорница“, „Славейков“, „Изгрев“ и дори „Меден рудник“ да идват на работа бързо, лесно и удобно с велосипед. Вместо да бъдат активни участници в движението и да използват велосипедите с цел транспорт, те са принудени да ги използват единствено за разходка, тъй като скоростта на движението им е силно ограничена.

Същото важи и за анонсирания като революционен за страната проект „ВелоБургас“, който стартира успешно преди близо десет години и предлагаше на бургазлии наемането на велосипед под наем. Проектът стартира успешно, а Бургас дори бе даван за пример от големи градове като София, Пловдив и Варна. В течение на времето велосипедите по стоянките ставаха все по-малко, докато накрая услугата стана неизползваема.

Можем ли да заменим колата с автобус, като си спестим пари и нерви в търсене на място на паркиране?

За всички е ясно, че за да могат жителите на един град да се чувстват стимулирани да остават автомобила на паркинга пред дома си, те трябва да имат удобен и бърз градски транспорт. В тази посока Бургас също направи сериозни усилия, като изцяло промени автопарка си с модерни автобуси, които предлагат много по-добри условия за пътниците.

Модернизацията на условията, удобните начини за плащане и доброто обслужване със сигурност подобриха качеството на услугата.

Наред с това бяха смесени автобусните линии в града, като целта беше те да не се припокриват, а в същото време да осигурят на пътуващите по-бърз достъп от точка „А“ до точка „Б“ в града. Бяха обособени специални бусленти, по които автобусите да се придвижват необезпокоявано, а умни светофари трябваше да дават приоритет на автобусите, което да им даде предимство пред автомобилите и по този начин да ги превърне и в по-предпочитан транспорт.

Масовата оценка на бургазлии и тук показва, че целите не са напълно изпълнени. Въпреки, че от въвеждането на новата транспортна схема и автобусни линии изминаха вече осем години, голяма част от пътуващите все още намират старите линии за по-удобни и поставят под съмнение ефективността на обещания по-бърз превоз между отдалечените комплекси.

Къде са етажните и буферни паркинги в Бургас? 

През годините на няколко пъти в общественото пространство бе сондирана идеята за създаване на буферни и етажни паркинги на територията на града.

Първите трябваше да бъдат създадени в крайните квартали, като тяхната цел бе да бъдат използвани главно от туристи и гости на града, които са дошли до Бургас с автомобил, но не желаят да се включват в интензивния трафик в центъра. През 2017 година дори бяха избрани четири парцела за създаването на такива паркинги в комплексите „Изгрев“, „Славейков“ и „Меден рудник“, но идеята остана само на хартия.

Същото се случи и с идеята за създаване на етажни паркинг в комплексите „Възраждане“ и „Братя Миладинови“, където поради гъстото строителство и близостта до центъра проблемът с паркирането също е огромен.

Тогава дори бяха проведени няколко проучвания и обществени обсъждания, които показаха, че хората в региона са твърде раздвоени относно такъв проект, който в крайна сметка не бе осъществен, а проблемът с паркирането остана както за самия комплекс, така и за центъра.

Какви са успешните в други градове в Европа? 

Скандинавските държави винаги са били давани за пример, като местата, където транспортът е максимално добре уреден и удобен за всички. 

Така например в шведската столица Стокхолм през 2006 година е въведена такса за влизане в центъра на града като пилотен проект. Тя е диференцирана и се прилага по време на пикови часове. Водачите плащат за влизане в центъра, като целта е намаляване на трафика и замърсяването, а изследванията показват, че целта е постигната, а качеството на въздуха е подобрено. След успешния пилотен проект, таксата за влизане става постоянна още на следващата година. 

В същото време Стокхолм инвестира значително в обществения транспорт – метро, автобуси и дори лодки. Създадена е обширна мрежа от велосипедни пътища. По този начин гражданите са насърчени да избират тези алтернативи на личния автомобил, а резултатите показва увеличаването на използването им.

Подобни модели с известни различия са въведени през годините в градове като Копенхаген, Амстердам, Лондон и Цюрих. Всички те отчитат ползата от ограничаването на трафика и паркирането в централната част на градовете, като в същото време по един или друг начин успяват да предоставят на жителите и гостите на града достатъчно удобни алтернативи, за да могат доброволно да зарежат личните си автомобили. 

Ще реши ли повишението на таксата проблемите с трафика в центъра на Бургас

По всичко изглежда, че готвеното увеличение с 30 стотинки само ще повиши за известно време оплакванията в публичното пространство. Ефект ще бъде постигнат при всички положения, тъй като се очаква приходите в общинската хазна да се увеличат с близо 1/3, което никак не е малко, а при разумен подход тези пари могат да бъдат използвани, за да свърши нещо полезно.

Това вероятно ще бъде и единствената промяна, тъй като проблемът с паркирането и липсата на места най-вероятно още дълго време ще тормози бургазлии. Промяна в тази насока може да се очаква, едва когато шофьорите сами вземат решение да не използват автомобилите си ежедневно, но към днешна дата това изглежда почти невъзможно, а за съжаление за тази стъпка не помага нито „моркова“, нито „тоягата“.