За пръв път от три десетилетия насам Молдова смята, че най-накрая разполага с лост, с който да изхвърли Русия от страната, съобщава „Politico“. Но се сблъсква със затруднение: как да го направи, без да предизвика хуманитарна криза за собствените си граждани. Откакто получи независимост през 90-те години на миналия век, Молдова е в замразен конфликт с Москва за Приднестровието – подкрепян от Кремъл сепаратистки регион близо до източната граница на Молдова, в който живеят над четвърт милион души. Сблъсъкът е напрегнат, но се поддържа от мощна връзка: Молдова получава руска енергия на по-ниски цени чрез Приднестровието, което в замяна получава стотици милиони евро годишно. Връзката позволи на Русия да запази контрола си върху стратегическата ивица земя покрай украинската граница, където са разположени нейни войски, въпреки възраженията на Молдова.
Тази динамика обаче се променя. През последните години Молдова се интегрира с Европа под ръководството на проевропейския президент Майа Санду. Брюксел предложи милиони евро и повече връзки към енергийните доставки като част от продължилия години процес за подготовка на страната, една от най-бедните европейски държави, за членство в ЕС.
„Молдова вече не е зависима от Приднестровието“, заяви молдовският министър на външните работи Михай Попшой пред „Politico“ и допълни:
„Когато става въпрос за газ, ние купуваме газ на международния пазар. Що се отнася до електроенергията, ние изграждаме линии за високо напрежение, за да се свържем с Румъния.“
Превключването е проблем за Приднестровието, но и за молдовското правителство. Спирането на плащанията към Приднестровието би сринало бюджета на сепаратистката държава и би оставило стотици хиляди хора без доходи и основни услуги – предизвикателство, което за държава с размерите на Молдова би било подобно на обединението на Германия след падането на Берлинската стена.
„Елитите в Приднестровието вече признават, че купуваме електроенергия от региона не защото трябва, а защото алтернативата е да вкараме региона в хуманитарна криза“, заяви в интервю молдовският министър на енергетиката Виктор Пърликов.
Все пак официалните лица са категорични: време е да се сложи край на безизходицата, която се дължи на няколко поколения. Ето какво коментира Попшой, който беше назначен за външен министър през януари:
„Сега има силен стимул да реинтегрираме страната по мирен път. Решаването на конфликта означава пълна реинтеграция и поемане на контрола върху суверенните граници на Молдова.“
Игра на власт
От моста над река Днестър се виждат руските войници. Облечени в камуфлажни униформи, те се скупчват срещу дъжда на контролно-пропускателен пункт, украсен със съветските сърп и чук. Това са само част от 1500-те руски войници, които държат Приднестровието под контрола на Москва, повече от 30 години, след като Молдова получи независимост от СССР. С течение на годините Приднестровието развива собствени въоръжени сили, обществени услуги и пенсионни схеми – всичко това се финансира от продажбите на евтина руска енергия в Молдова.
„Целият регион е зависим от безплатния газ като от наркотици“, обясни министърът на енергетиката Парликов, говорейки от внушителната сграда на правителството на централния площад в Кишинев.
Молдова също е пристрастена към евтината енергия. Притежаваната от Русия електроцентрала „Кучурган“ в Приднестровието е най-големият енергиен източник на Молдова, който доставя около четири пети от електроенергията на страната в замяна на стотици милиони евро годишно. Молдова също така разчита на високоволтови кабели, минаващи през Приднестровието, което дава на региона – и на неговите руски партньори – още по-голямо влияние. Пърликов изтъква:
„Хубавото за руснаците беше, че купувайки електроенергия от Приднестровието, ние на практика финансирахме сепаратизма в собствената си страна.“
ЕС промени тази сметка. През последните години Брюксел отпусна на Молдова десетки милиони евро за изграждане на инфраструктура и затвърждаване на връзката ѝ с европейските енергийни мрежи, като по този начин компенсира разходите за закупуване на доставки от други страни. Това означава, че на Молдова вече не ѝ се налага да купува газ от Приднестровието, което може да означава проблеми за сепаратистката държава. Приднестровието е използвало достъпа до руските приходи от горива и електроенергия с отстъпка, за да изгради индустриален сектор, който ще се срине почти за една нощ, ако Молдова спре плащанията. Въпреки това Молдова е наясно, че унищожаването на икономическия двигател на Приднестровието означава да се навреди и на местните граждани – същите, които тя иска да реинтегрира в молдовското общество. Парликов подчерта:
„Говорим за до 300 000 души, почти всички те са наши граждани и трябва да им бъдат осигурени основни услуги.“
Премахване на навика
Това е главоблъсканицата, която е надвиснала над стремежа на Санду за западна интеграция. Откакто Санду спечели властта през 2020 г., Молдова постигна напредък в борбата с корупцията, реформирането на публичните институции и укрепването на демокрацията. За усилията си страната получи статут на кандидат за членство в ЕС миналата година, а преговорите за присъединяване към блока продължават. Все още обаче има въпроси дали Молдова може да се присъедини към Европейския съюз, докато в страната има сепаратистки конфликт и на нейна територия са разположени руски войски.
Европейски политици вече намекнаха, че може да се наложи да се реши въпросът с Приднестровието, преди молбата да премине през последното препятствие. Молдовските лидери отвръщат на удара, като многократно призовават Брюксел да не позволява на Москва и нейните пълномощници да определят съдбата на Молдова в ЕС.
Подкопаването на паричните потоци на отцепилия се регион чрез прекратяване на енергийния му монопол предлага шанс за преодоляване на разделенията в страната и присъединяване към блока като една нация. Виола фон Крамон-Таубадел, германски евродепутат и член на комисията по външни работи на Европейския парламент, заяви:
„Решаването на енергийния въпрос с Приднестровието би било голяма крачка напред. Но дали това ще бъде достатъчно, за да може Приднестровието бавно, но сигурно да се интегрира в страната?“
Хибридна заплаха
Приднестровските лидери едва ли ще се оттеглят тихо. През март негови представители призоваха Кремъл да го „защити от натиска на Молдова“, твърдейки, че страната организира икономическа блокада – въпреки ежедневния поток от стоки и услуги, които преминават през руските контролно-пропускателни пунктове.
Междувременно руският президент Владимир Путин и близкото му обкръжение засилиха реториката си срещу страната, атакувайки европейската ѝ мечта с реторика, подобна на тази, която отправиха към Украйна.
И все пак възможностите на Русия да се намеси на практика са ограничени. От началото на войната в Украйна местните руски сили са отрязани от обичайните си линии за снабдяване, не могат да докарват подкрепления или да внасят техника. Много от тях не са били ротирани в или от Молдова от години и са се установили и създали семейства на място. И макар че се намират на върха на един от най-големите арсенали от оръжия и боеприпаси в Европа в строго охранявания склад в Кобасна, се смята, че в него се съхранява само разпадащо се оборудване от Втората световна война, което все още не е продадено или пренасочено от руснаците.
Други замразени конфликти в постсъветското пространство завършиха с катастрофа. Само миналата година противопоставянето между Азербайджан и Армения доведе до масово напускане на Нагорни Карабах от 100 000 души. Но в случая с Молдова няма етническа враждебност, която да стимулира усилията за прекратяване на противопоставянето. Почти всички жители на Приднестровието имат молдовски паспорти и се движат свободно през охраняваните от Русия контролно-пропускателни пунктове. Подобно на молдовците, живеещи в други части на страната, жителите на Приднестровието могат да се възползват от икономическия бум, свързан с присъединяването към ЕС – независимо от това какво може да иска за тях Путин.
Дори Москва да не може да предприеме военна намеса, тя все още може да създаде проблеми на Молдова. Миналата година разузнавателните служби на Киев предупредиха, че са прихванали план на Москва да извърши преврат и да свали Санду, като използва проруска опозиционна партия, за да свали правителството. Президентските и парламентарните избори, насрочени за октомври, ще бъдат критичен момент за молдовците да решат бъдещето си – и възможност за намеса на външни сили като Русия.
В отговор на това Брюксел изпрати мисия в страната, която да помогне за противодействие на дезинформацията, целяща да отслаби амбициите на Молдова за членство в ЕС. Ивана Страднер, научен сътрудник във вашингтонската Фондация за защита на демокрациите, заяви:
„ЕС трябва да продължи да помага на Молдова с енергия, за да стане тя напълно независима от Русия. И трябва да сме сигурни, че ако нещата ескалират, няма да се страхуваме от провокациите на Путин в страната – ако не искаме Западът да бъде възприеман като хартиен тигър, трябва да сме готови да помогнем на Молдова.“
