Просветното министерство ще подготви нормативни изменения, подпомагащи езиковото интегриране на децата на българи, които са били родени в чужбина или са прекарали дълго време там, така че да могат да продължат пълноценно образованието си в училищата у нас. Това се посочва в позиция на Антоанета Цонева от „Демократична България“. Представители на Министерството на образованието и науката /МОН/ и на Асоциацията на българските училища в чужбина са обсъдили решенията на този проблем в парламентарната комисия за българите извън страната.
По думите на председателя на комисията Цонева, изучаването на български език е върховен приоритет за държавата ни и е изключително важно за завръщането на българските семейства в родината. А според Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина българчетата, които не знаят български, са изправени пред езикова бариера в България и има случаи на желаещи да се върнат обратно зад граница, както и семейства, за които незнаенето на български от децата им е пречка да се завърнат в страната си.
Осланяйки се на опита в Европа и САЩ, Асоциацията предлага 3-годишни държавни програми за допълнително обучение и напасване в образователната среда на ученици, дошли от чужбина и записали се да учат у нас в различни класове. Сега те наваксват изучаването на български в частни школи. За да се финансират тези програми обаче, първо трябва да има статистика, колко души и на каква възраст имат нужда от такива програми за интеграция, каза Боянка Иванова. Антоанета Цонева напомни, че Министерството на електронното управление разработва електронен пакет, който да улесни българите зад граница за всички административни услуги, които могат да ползват онлайн. От Асоциацията предположиха, че по този начин ще може да се извърши и преброяването на желаещите.
Втората предпоставка за такова обучение е да се обедини нормативната рамка, за да се канализира процесът. Просветният зам.-министър Мариета Георгиева обяви пред депутатите от комисията, че в МОН е създадена работна група по въпроса, която първо ще прецени дали трябва да се пише стратегия, или направо да се върви към обединение и промени на действащи наредби.
На трето място, трябва да се осигурят двуезични учители, които да могат да преподават български на децата през английски, френски, немски, испански, гръцки и пр. Самият процес по подготовка на учители и изработването на учебни помагала е сложен и дълъг, признават образователните експерти и гражданските активисти.
Програмата ще обхваща и деца от други етноси, които се включват в българската образователна система.
