MONIKA: Трансформацията на дадена емоция в текст и музика ми помага да разбера много неща за себе си

Моника e 22 години. Родена e в Стара Загора, но в момента живеe в Пловдив, където ѝ предстои да завърша бакалавър по специалност психология. 

Истинската ѝ страст е музиката, като пише и изпълнява песни в модерен стил, главно в поп жанра с елементи на рок, блус и други. Основният ѝ помощник в това е нейното вярно укулеле, което ѝ служи винаги, щом получи вдъхновение.

Споделя, че напоследък от слушалките ѝ звучи най-вече Андерсън Паак и Майли Сайръс, а извън музиката едно от любимите ѝ неща е суши. От Искра.бг потърсихме Моника във връзка с новата ѝ песен „NERVACHKA“, която е едва втора за нея, но през последната седмица доби популярност в музикалните платформи.

Ти си сравнително ново име на музикалната сцена у нас. Какъв е образът, с който искаш да станеш позната на публиката и с какво желаеш да те свързват хората?

Музиката за мен е начин да овладявам емоциите и мислите си и преди всичко начин да ги изразявам. От там започна всичко. Не съм мислила толкова за конкретен образ, с който искам да бъда обвързана. По-скоро се надявам чрез музиката да докосна хората и да се свържа с тях. Бих се радвала, ако успеят да открият частица от себе си чрез нея, да я  интерпретират по свой начин, да предизвика позитивна промяна в настроението им. Мечтая емоцията от музиката ми да достигне до сърцата на всички, които ще я чуят.

Освен изпълнител си и автор на текста към песента “Нервачка”, която излезе само преди няколко дни. Доколко той отразява твоя характер и какво те вдъхнови да го напишеш?

Песента започна донякъде на шега. Бях много притеснена преди първото си участие в конкурс за авторски песни и се пошегувах, че ще напиша песен на име “Нервачка”, която да отразява стеснителната ми природа. Участието ми там провокира вълна от емоции, което доведе до това, че веднага след него започнах да пиша нова песен. Така се оказа, че шегата стана истина. Песента отразява чувствата, за които рядко се говори открито – стрес, притеснение, срам и дори т.нар. фрустрация. Мисля, че успях да предам тези емоции с една доза самоирония, с която да вдъхна кураж на притеснителните натури като мен самата и да внеса хумор за онези, които са над нещата.

Имаш ли определение послание, което искаш да споделиш с аудиторията си?

Ако има нещо, което искам да споделя с аудиторията, до която достигам то е: Кураж! Вече виждам позитивни отзиви от първите си две песни и изключителна подкрепа, която не съм очаквала. Това определено ми дава кураж да продължавам да творя и ме прави невероятно щастлива. Затова и с музиката си искам да дам кураж на онези, които я слушат. Надявам се те да преоткрият себе си с нея и да се забавляват.

Кога и как бе създадена песента и видеото към нея?

Написах песента през декември, точно преди първото ми участие в конкурс за авторска музика на кафе-книжарница в София. Известно време с продуцента ми Пенчо Цочев от Pangura Music концентрирахме усилията си върху дебютната ми песен „Не пее сърце“, която беше излязла в деня преди участието. През януари официално започнахме работа над „NERVACHKA“ в студиото, а клипа снимахме месец по-късно с “Nema Drama” Production. Прекарахме един много щур ден в снимки в София, а процесът беше изключително забавен и много се смяхме по време на снимките.

Коя е най-любимата ти част от процеса при създаването на една песен?

Без съмнение мога да отговоря, че това е писането на текста. Всичко в процеса ми харесва – от измислянето на мелодията до текста, както съвместната ни работа в студиото, така и записването на вокалите. Виждам как една идея бавно се осъществява в завършен проект. Всичко това ме изпълва вътрешно с гордост, сякаш гледам как мъничката ми идея заживява свой живот. Най-забавната част, за мен, е първоначалната идея. Моментът на вдъхновение и превръщането на това вдъхновение във звук. Трансформацията на дадена емоция в текст. Сякаш мислите ми най-после се подреждат и разбирам неща за себе си, които преди това са били скрити, дори за самата мен.

А най-трудната?

Най-трудната част е и най-хубавата. Да се сблъскаш с емоциите си понякога е предизвикателно. Да напишеш нещо искрено не става насила и понякога е нужно да спреш и да си дадеш време, така че идеята да „узрее“ и сама да се покаже.

Каква е обратната връзка, която получи от публиката през последните няколко дни?

Приятно се изненадах от всички позитивни коментари, които получих. За мен все още е ново да ме поздравяват непознати за музиката, която създавам, и засега свиквам с тази част от артистичния живот. Трогната съм от обратната връзка до момента и не мога да благодаря достатъчно за всичко, което прочетох и продължавам да чета и чувам през последните дни.

Каква е ролята на социалните медии в твоята музикална кариера?

Социалните мрежи ми дават трибуна да държа „на линия“ всички, които се интересуват да чуят още. В момента публикувам предимно информация, свързана с албума, над което работим. Допълнително документирам част от творческия процес в студиото и по време на снимки. Можете да ме намерите в Instagram и Tiktok, освен в музикалните YouTube, Spotify и други стрийминг платформи.

Какви са твоите хобита и интереси извън музиката и как влияят те на творчеството ти?

Извън музиката, както споменах, се интересувам от психология. Също така, макар и готвенето да не е моята стихия, съм работила за кратко като сушист.

Имам влечение към всякакви творчески процеси: рисувам любителски, обичам да шия и често се улавям, че гледам клипове за скулптура с глина. Като дете вземах уроци по актьорско майсторство, които сега влизат в сила при заснемането на клипове.

Обожавам да експериментирам с гримове. Това може да се види и от дебютната ми песен “Не пее сърце”, в която гримът ми също е мое дело. Изследвала съм различни форми на изкуство като любител, но музиката остава основната ми страст.