Простено ви е ако мислите, че няма правила в политиката и няма какво повече да научите от историята, пише “CNN”. В края на краищата човек, който се хвана на хорото да се хвали със сексуални посегателства над жени, беше избран за президент, като спечели мнозинство от белите жени срещу първата кандидатура за жена-президент.
Доналд Тръмп беше популистки аутсайдер, който наруши всички правила на политиката. Не го интересуваше Републиканската партия и не се опитваше да изгради широка коалиция. Но той беше обичан от твърдия си електорат, дори когато ръководството на Републиканската партия (GOP) предупредиждаваше, че ще бъде катастрофално номиниран.
Сега много хора виждат преиграване на същия този сценарий с възхода на Бърни Сандърс. Няма съмнение, че този аутсайдер е изградил популистко движение и е решил да премести дебата на Демократическата партия вляво. Неговите привърженици са страстни и бързи да осъдят демократичната върхушка.
И след две политически клики и един основен гръб, Бърни Сандърс е лидерът на демократите, след като задминава Джо Байдън в гласуванията през по-голямата част от кампанията. Може да се каже, че е набрал инерция.
Но може ли Берни да спечели? Това е електоралния въпрос, който зависи от 270 гласа. Защото въпросът на демократите за тези избори е само един: да победи Тръмп.
Интересното е, че според анкета на CNN от януари 45% от демократите смятат, че Байдън има по-голям шанс да победи Тръмп през ноември, докато Сандърс изостава на второ място с 24%.
Обикновено най-идеологически екстремният кандидат е този, който е най-лошо разположен да привлече различни избиратели от отделните щати. Бари Голдуотер и Джордж Макговърн са емблематични примери във времето. И двамата се сринаха.
Но какво ще стане, ако този път е различно?
Както Пийт Хамби пише във Vanity Fair:
“Вместо да питате дали Сандърс не е избираем, задайте друг въпрос: Ами ако Сандърс всъщност е НАЙ-ДОБРИЯТ избираем демократ?”
Сега това може да звучи като невероятно с реалността мислене, но Хамби обяснява:
“В ерата на Тръмп, свръх партийност, институционално недоверие и социални медии, Сандърс би могъл да бъде разглеждан като кандидат, почти създаден по поръчка, за да отреже главата на Тръмп тази година.”
Бърни е политическа знаменитост: Хората знаят зад какво стои той, за добро или за лошо. Той е автентичен и възхитително последователен относно своите демократични социалистически възгледи.
Но има много неща, които да предполагат, че тези възгледи играят по-добре в поляризиран демократичен първичен вот, отколкото в общи избори, като тези за президент.
Нека да разгледаме идеологическите разделения вътре в Демократическата партия.
На повърхността партията е основно развномерно разделена между либералите и умерените. Но ако се вгледате малко по-дълбоко и ще видите, според Pew, че само 15% от демократите се определят като много либерални, при което демократичен социалистически дневен ред логично ще падне. Отвъд това, 32% се описват като либерални, 38% като умерени, а 14% с привкус на консервативни. Не е крайно лява партия, въпреки младежката енергия, вдъхновена от обещанията на Сандърс за безплатно здравеопазване и безплатен колеж. Напуканата централна клика затруднява избирането на Сандърс по-нататък в надпреварата.
Съгласно най-новата анкета за проследяване на Галъп, 27% от американците се идентифицират като демократи, 30% от тях се определят като републиканци, а 42% се обявяват за независими. По същия начин, Галъп дава да се разбере, че Америка остава дясноцентристка нация, като 37% от американците се наричат консервативни, 35% умерени и само 24% либерални.
Изводът: Всеки номиниран ще трябва да спечели гласове извън електората си, за да стане президент – и крайно левият кандидат вероятно ще има още много работа за вършене.
Сега изборният аргумент на Бърни е същият като този на Тръмп – той ще управлява избирателнатата активност, като се свързва с избиратели от работническата класа, които са били отчуждени от държавата. Това може да е така. Но е забележително, че новите избиратели, за които претендира Сандърс, не са гласували за него в трите предварителни вота, които се проведоха до момента.
Тогава – ето го и етикетът “социализъм” – чадърът, под който живее демократичният социализъм.
Наистина не е популярно: Галъп показва, че повечето американци биха гласували за гей, мюсюлманин или атеистичен президент, отколкото за социалист. Има причина, поради която екипът на Тръмп се противопоставя на социализма и иска да се кандидатира срещу Сандърс. Можете да спорите, че американците гласуват за автентичността, а не за идеологията. И това е справедлив момент в ерата на Тръмп.
Но десният център на тежестта е по-труден за дискусия. Демократите трябва да разберат защо Рейгън и Никсън спечелиха 49 щата при повторните избори, докато Клинтън и Обама трябваше да се борят за втория си мандат, въпреки силните ходове на фона на икономическото възстановяване.
Избирателният колеж също изглежда е в полза на GOP, като Тръмп и Джордж Буш спечелиха Белия дом, въпреки че загубиха популярния вот. Това означава, че увеличаването на маржовете в Ню Йорк и Калифорния не е достатъчно. Демократите не могат да си позволят да отписват Флорида или да пренебрегват предупрежденията на конгресмените в районите на суинг за въздействието на Сандърс.
В заключение: Може ли Бърни Сандърс да спечели?
Разбира се – всичко е възможно, но не винаги става вероятност. Доналд Тръмп е исторически непопулярен президент, въпреки силната икономика, която развива до момента. Обаче много може и ще се случи преди ноември.
Според неотдавнашна анкета на Washington Post/ABC, демократите от най-висок клас победиха Тръмп с различна разлика в двубоите.
Същото нещо до голяма степен важи за суинг щатите като Пенсилвания и Мичиган, което е далеч по-добър преглед на това кой може да спечели президентството.
Берни Сандърс е изградил движение и както вече споменахме, той е набрал силна инерция. Но има достатъчно рационални причини да смятаме, че номинирането на демократичен социалист в дясноцентристка страна е реален риск – и е голяма вероятността да спечели на Доналд Тръмп втори мандат.
Превод: Диана Тодорова
