Може ли някой да спре Урсула фон дер Лайен?

За кратък момент миналата година изглеждаше, че кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за втори мандат като председател на Европейската комисия може да се окаже проблемна, пише „Politico“. По време на непланирано пътуване до Израел през октомври тя застана до Бенямин Нетаняху и изрази безрезервна солидарност в битката на страната срещу „Хамас“.

Изказването ѝ не би било неуместно в устата на президент на САЩ или на германски политик (какъвто в крайна сметка беше фон дер Лайен преди да заеме поста). Но изказването на ръководителя на една от най-мощните институции на Европейския съюз по една от най-размирните теми в блока предизвика най-големия отпор през четирите години на нейния мандат.

Дипломатите се разгневиха, че фон дер Лайен е пренебрегнала съвместното изявление на външните министри на ЕС, в което се представя позицията на Блока и се призовава Израел да прояви сдържаност и да спазва международното право. Около 800 служители на Комисията подписаха писмо, в което разкритикуваха нейната „безусловна“ и „неконтролирана“ подкрепа „за една от двете страни“ в конфликта. Самият топ дипломат на Фон дер Лайен Жозеп Борел публично я упрекна, че се преструва, че говори от името на целия ЕС.

„Тя все по-често се държи като кралица“, възмути се един от дипломатите на ЕС пред „Politico“ по онова време, критикувайки я, че превишава длъжностната си характеристика, изключва правителствата на ЕС от вземането на решения и управлява с декрет с малка група съветници.

След няколко месеца обаче позицията на фон дер Лайен отново е стабилна. Без да се извинява или да отстъпва, тя преживя политическата буря и излезе от нея, ако не по-силна от всякога, то поне невредима. Тя не само остава лидер за втори мандат като председател на Комисията, а и изглежда, че никой друг кандидат няма шанс да я измести, когато лидерите на ЕС се срещнат това лято, за да разпределят висшите постове в блока.

Наричат го метода на фон дер Лайен. Същата властност, която я вкара в беда, я преведе не само през тази криза, но и през всяко друго предизвикателство за повече от 20 години в политиката. Изправена пред критики, фон дер Лайен проявява почти тръмпианска способност да се държи смело – да се държи стабилно и да се усмихва през изпитанията, докато не отпаднат критиците ѝ.

По време на събитие на „Politico“ през ноември фон дер Лайен отказа да потвърди, че ще се кандидатира отново, но с радост отговори на въпрос какво би направила при втори мандат, като заяви, че ще запази посоката на движение по големите теми от настоящия си мандат – а именно Зелената сделка, цифровия преход и устойчивостта.

В разговори с десетки служители на ЕС и дипломати малцина изразиха сериозни съмнения, че вторият мандат е неин, ако тя го поиска. Критиките в Брюксел отново затихнаха или поне се оттеглиха зад затворени врати, тъй като служителите не искат да рискуват да прекосят „13-ия етаж“ на централата на Комисията в Берлаймон, където са разположени офисите на фон дер Лайен и нейния екип.

Докато отговаряше на въпросите на „Politico“, в очите ѝ имаше блясък, който оставяше у малцина в стаята съмнение относно амбициите ѝ – или убеждението ѝ, че няма кой да я спре. Но макар че неоспорваното повторно издигане на кандидатурата остава далеч най-вероятният резултат, все още има шанс тя да бъде изненадана.

Кралица на абитуриентския бал

Фон дер Лайен пристигна в Брюксел почти неочаквано. Когато името ѝ се появи през 2019 г. по време на кръговете от пазарлъци след изборите за Европейски парламент, тя беше нещо като мистерия извън Берлин, където се беше изкачила в германската политика под ръководството на тогавашния канцлер Ангела Меркел. За тогавашния германски министър на отбраната обаче този ход беше завръщане у дома. Баща ѝ Ернст Албрехт е един от първите държавни служители на ЕС. Първите 13 години от живота си тя прекарва в брюкселския квартал „Иксел“, в сянката на институциите на ЕС, и посещава Европейското училище.

„Родена в Брюксел. Европеец по душа“ – така тя обича да се описва.

Това е и шансът да скочи от потъващия кораб. Първоначално смятана за протеже на Меркел, нейната кариера се срина заради скандал, свързан с използването на външни консултанти от страна на нейното министерство без подходящ надзор. Дори когато фон дер Лайен се премести на един от най-високите постове в ЕС, тя беше изправена пред парламентарно разследване у дома, като депутатите се оплакаха от изтриването на паметта на мобилните телефони, за които смятаха, че могат да имат доказателства по случая. Това нямаше да е последният път, в който тя попада в гореща вода заради изчезнали текстови съобщения.

Не след дълго обаче критиките отшумяха. Фон дер Лайен бързо промени профила си в Брюксел, като се превърна в може би най-влиятелния председател на Комисията след Жак Делор, титанът на европейската политика, който почина през декември.

Известно е, че тя спи в централата на Комисията. Работи дълги часове, включително през уикендите. По време на мисиите в чужбина понякога се информира, докато спортува, за да пести време; обучена като лекар, тя знае каква е ползата от принципа „mens sana in corpore sano“ (Здрав дух в здраво тяло). Нейният изтощителен график на работа и пътувания се превърна в шега в Квартала на ЕС, особено сред помощниците.

Нейното представяне под натиск я запечата като успешен главен кризисен мениджър: динамична, добре подготвена, изключително близка до Вашингтон, способна да пробие мъглата, която понякога обгръща Брюксел. Тъй като уменията ѝ бяха подложени на изпитание първо от пандемията от COVID-19, а след това и от войната в Украйна, тя се превърна в столиците на Европа в публичното лице на една понякога дистанцирана европейска бюрократична машина.

Помогна и фактът, че в съзвездието на европейската власт звездите около нея нямаха достатъчно блясък. Френските и германските лидери са възприемани като арогантни и дистанцирани или неефективни и скучни. Нейният институционален съперник – председателят на Европейския съвет Шарл Мишел – е смятан в Брюксел за разсеян и склонен към гафове, особено след скандала „Софагейт“, при който очевидният му опит да изпревари фон дер Лайен по време на посещение в Турция го накара да изглежда сексистки, забравен и некомпетентен – до голяма степен заради начина, по който фон дер Лайен се справи с това. Тереза Кун, професор по европейски изследвания в Амстердамския университет, заяви:

„Това беше почти като в Къща от карти. Тя използва тази възможност, за да се изтласка напред, а той наистина напълно падна в капана.“

В събота Мишел обяви, че ще се кандидатира на изборите за Европейски парламент през юни, което означава, че почти сигурно ще се откаже от сегашния си пост през юли.

Нарастващо недоволство

Проблемът за фон дер Лайен е, че самата ѝ сила се оказва една от най-големите ѝ уязвимости. При преодоляването на кризите тя понякога изтласква настрана собствените си комисари или – което е по-спорно – изтръгва решенията от ръцете на националните правителства, свикнали да управляват в Брюксел. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна например Комисията запази обсъжданията за санкциите до голяма степен в тайна, като ги координираше с Париж, Берлин и Рим, но също и с Вашингтон, и представи пакета едва в последния момент, когато страните членки бяха готови да го разгледат. Кун коментира:

„ЕС винаги е бил критикуван, че е бавен. Понякога тя наистина заграбва властта при някои решения, но от друга страна това е най-ефективният начин да се свършат нещата.“

Това може и да е вярно. Но нейният монархически подход и централизаторски инстинкти също така разбуниха перата в Брюксел – и то не само във вечно настървения Европейски парламент, където законодателите винаги са агитирали неефективно за повече демократичен контрол.

Няколко високопоставени служители на Комисията заявиха пред “POLITICO”, че стилът на фон дер Лайен и нейния екип предизвиква недоволство на всички нива в изпълнителната власт на ЕС. „Това побърква всички ни“, признава служител на Европейската комисия, който, както и други цитирани в този материал, поиска да остане анонимен, за да обсъди своя началник.

„Ако тя остане още един мандат, ще има ясен сигнал от сградата, че нещата трябва да се променят.“

Още по-притеснително за фон дер Лайен е, че раздразнението нараства и в европейските столици, от чиято подкрепа тя ще се нуждае, за да си осигури втори мандат.

Дипломатите на ЕС често се опитват да наваксат с изявленията на фон дер Лайен – от санкциите до политиката към Китай и отношенията с Обединеното кралство, а напоследък и с позицията ѝ към Израел. Ето какво каза по темата един служител на ЕС:

„Тя прави своите неща, без да се консултира официално с държавите членки. В началото на войната в Украйна имаше много разбиране за това, но търпението по този въпрос се изчерпва.“

Комисията е в дългогодишен спор с унгарския министър-председател Виктор Орбан, който не се свени да дава гласност на тази критика.

„Колко често на обществеността се струва, че Европа се управлява от Комисията и нейния председател“, заяви неотдавна Орбан. Той добавя:

„Мислим за нея и четем думите ѝ, сякаш говори лидерът на Европа – докато всъщност тя е наш служител, наш платен служител, чиято работа е да изпълнява това, което ние решаваме.“

Орбан, който сам по себе си не би имал властта да блокира номинацията ѝ, може би е единственият лидер, който прави подобни публични изявления. Но както често се случва в Брюксел, не е възможно да се знае колко други се крият зад него.

Според няколко френски официални лица френският президент Еманюел Макрон се дразни от многократните прояви на независимост на фон дер Лайен.

„Нейните инициативи относно войната между Израел и Хамас се разглеждат в Париж като предкампанийно лично пиар начинание“, смята френски дипломат, който уточнява:

„Тя си мисли, че няма шеф. Ако не можем да я контролираме, тя трябва да бъде поставена под контрол… Изпратихме ѝ ясно послание, че има попечители и те са тези, които ѝ дават мандат.“

Подобно мрънкане едва ли ще се наложи, докато няма друг кандидат, около когото да се обединят нейните критици. А дали това ще се случи, ще зависи до голяма степен от изборите за Европейски парламент, чиито резултати се смятат за индикатор за настроенията в Европа, които помагат да се определи кой да получи висшите постове в блока.

За да встъпи в длъжност, фон дер Лайен трябва да бъде номинирана от европейските лидери и да бъде утвърдена от Европейския парламент. През 2019 г. тя беше поставена на поста с подкрепата на самоопределящите се като проевропейски партии в ЕС: консервативната Европейска народна партия, социалистите и либералната група „Обновление“. Това ѝ донесе само малко мнозинство: 383 гласа, малко над минимума от 374 гласа. С нарастването на крайната десница в Европа фон дер Лайен може да се бори да повтори тази победа. „Възможно е да се стигне до истинска изненада“, изтъкна френски член на Европейския парламент от една от проевропейските партии. Депутатът подчерта:

„Ако този път коалицията не успее да се справи, няма да има мнозинство. И по този начин темата фон дер Лайен просто вече няма да съществува. Ако не успеем да съберем мнозинство, то ще бъде неуправляемо. Това е много възможно.“

Подобни коментари започват да идват и от страна на европейските дипломати. Ето и мнението на дипломат от Централна Европа:

„Без съмнение тя е лидер, но при тези проучвания… просто е твърде рано да се каже дали със сигурност ще бъде преизбрана.“

„Този път намирането на мнозинство може да се окаже наистина трудно, а мнозинството може да бъде наистина тънко, вероятно твърде тънко“, заяви втори дипломат и допълни:

„Как това ще се отрази на преизбирането ѝ, не ми е ясно. Това, което е ясно, е, че на този фон е много трудно да се предоставят солидни гаранции.“

Дадена дума

Над процеса на подбор на Фон дер Лайен е надвиснал Дамоклев меч във формата на гигантска спринцовка. Макар да остава далечна възможност, големите новини в т.нар. скандал „Пфицергейт“ биха имали потенциала да променят изцяло дискусията.

Очаква се в началото на 2024 г. съдът да се произнесе по иск, заведен от „Ню Йорк Таймс“ срещу Европейската комисия за това, че не е предоставила достъп до текстовите съобщения, разменени между фон дер Лайен и Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на фармацевтичния гигант „Пфайзер“.

Несъгласието датира от 2021 г., когато според репортажи на New York Times фон дер Лайен и Алберт Бурла лично са договорили сделка за ваксини, в която Pfizer се съгласява да предостави на страните от ЕС 900 милиона дози, или достатъчно, за да се ваксинира блокът три пъти, с опция за повторно закупуване на това количество.

ЕС вече беше сключил две сделки с Pfizer и BioNTech, друга компания за ваксини. Но тази сделка беше безпрецедентна по своя мащаб. Предишните споразумения бяха преминали през сложен преговорен процес, включващ съвет с представители на всички 27 държави от ЕС, както и избрани преговарящи. В този случай се твърди, че фон дер Лайен е обсъдила основните елементи на сделката директно с Бурла чрез текстови съобщения. Според лице, запознато с преговорите, след това Комисията е представила тези условия на европейските столици, които са ги подписали, разчиствайки пътя за изготвяне на официален договор.

Комисията отказа на журналистите искания за свобода на информацията за текстовите съобщения с аргумента, че ако те съществуват, тя не може да ги намери. Различни агенции за наблюдение също се опитаха да хвърлят светлина върху въпроса – безуспешно. Специалната парламентарна комисия, разследваща пандемията, която се опита да накара председателя на Комисията да се яви пред комисията, за да отговори на въпросите, не получи повече яснота.

„Става дума за милиарди печалби, които тези производители на ваксини са получили“, обясни белгийският евродепутат Катлийн Ван Бремпт, която председателства специалната комисия.  Депутатката заяви, че не вярва, че председателят на Комисията е лично корумпиран по някакъв начин, но непрозрачността подкопава демократичния надзор:

„Не съм против печалбата, но нещата трябва да са прозрачни, ясни и да са според правилата. А те не бяха такива.“

В характерния си стил фон дер Лайен отказва да вземе отношение по въпроса – дори когато камерите са насочени към лицето ѝ. Засега това е печеливша стратегия. Скандалът не е намерил отзвук отвъд журналистите в Брюксел и скептиците срещу ваксините. Тиес Клаусен, ръководител на отдела за корпоративни и обществени въпроси във фирмата за връзки с обществеността FleishmanHillard, коментира:

„Брюкселската арена не е арена, която се следи от голяма аудитория. Кой следи дискусията в Брюксел? Това са елитите.“

Дали едно съдебно решение срещу нея ще промени това, може само да се гадае. Макар че Съдът на Европейския съюз, който ще реши делото, не може да я принуди да предаде съобщенията, това би могло да бъде срам в политически деликатен момент.  

Още по-потенциално взривоопасно е продължаващото разследване на Европейската прокуратура относно обществените поръчки за ваксини в ЕС. Не е ясно дали фон дер Лайен е под прицела на прокурорите, но това не може да се изключи.

Междувременно започват да валят съдебни искове, тъй като става ясно, че ЕС е пропилял милиарди евро в мегасделката с Pfizer. Анализ на “POLITICO” установи, че най-малко 215 милиона дози ваксини, закупени в разгара на пандемията, са били изхвърлени, а разходите на данъкоплатците се оценяват на 4 милиарда евро.

В някои държави гневът нараства. Полша и Унгария напълно отказаха доставките на някои ваксини, заявявайки, че са им достатъчни, което предизвика съдебен спор с Pfizer. В Румъния прокурори разследват бившия министър-председател Флорин Кошу заради изхвърлените ваксини. Те твърдят, че бившият министър-председател, заедно със своите министри, е отговорен за щети на стойност над 1 млрд. евро във връзка с неизползваните дози. Поддръжниците на бившия правителствен ръководител твърдят, че разследването е политически мотивирано.

Ако фон дер Лайен е притеснена от всичко това, тя не дава това да се разбере – нито пък е вероятно, каквито и новини да се появят, да позволи да я видят да се поти.

Каквото и да се случи, каквито и да са решенията, каквито и да са резултатите от различните разследвания, най-вероятният сценарий остава един и същ: фон дер Лайен спокойно се усмихва и си осигурява втори мандат.