Пристанищата трябва да са в полза на държавния и обществен интерес. Това стана ясно по време на втората дискусия във връзка с развитието на бургаското пристанище и в частност с изработването на Проект на генерален план на пристанищен терминал Бургас-изток 1.
Срещата се проведе в Министерството на транспорта и съобщенията /МТС/ и започна в 10:30 часа днес. В залата присъстваха представители на „Организация за закрила на българските граждани“ /ОЗБГ/, транспортният министър Николай Събев, зам.-министърът на транспорта и съобщенията Владимир Върбанов, директорът на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ Анна Натова, кметът на Бургас Димитър Николов, изпълнителният директор на „Пристанище Бургас“ Диян Димов и представители на други институции и на морската индустрия.
Предложението на ОЗБГ беше до 9-то корабно място да стане обществена зона, която в момента е до 5-то корабно място и да се запазят за товарно-разтоварна и съпътстваща дейност от 10-то до 14-то място. Бургаският градоначалник се съгласи с родолюбивата организация и предложението беше подкрепено от присъстващите. По време на дискусията Николай Събев каза:
„На днешната среща ще разгледаме всички условия по този проект, за да има икономически растеж в Областта чрез пристанище Бургас. Ще чуем всички морски експерти и специалисти. Задачата на Министерството на транспорта е да се даде възможност на частната инициатива да действа върху публичната собственост. Важно е мнението на всеки един от вас, за да може да се премине към крайната фаза на обществено обсъждане и да се предаде Планът.„
По времена срещата Анна Натова каза, че голяма част от становищата подкрепят Обществената зона да е част от генералния план за пристанище Бургас.
Бисер Русимов от ОЗБГ изрази притеснението си, че при проведената среща на 11 март между г-н Събев и морските общности, транспортният министър е изразил своята позиция, че в пристанище Бургас-изток 1 трябва да има транспортен хъб и попита:
„Въпросът е как това ще се случи, ако генералният план се приеме и се реализира, увеличавайки зоната за достъп? По този начин ще се унищожат от 10-то до 13-то корабно място. За нас е изключително важно да се търси балансът между икономическото развитие и разширяването на достъпната част.“
„Желаем да се запазят местата от 10-то до 13-то място и зоната за обществен достъп да бъде до 9-то корабно място. В отговора, който получихме от г-жа Натова, пише, че още при изграждането на корабните места – 8, 9, 10 и 11, същите не са били предвидени за обработка на товари, а това се отнася само за 12-то и 13-то. Поради различни съображения, които сме изложили с отворено писмо до транспортното министерство, от ОЗБГ желаем обществената зона да бъде до 9-то корабно място включително, а 10-то и 11-то да бъдат за спомагателни и съпътстващи дейности„, посочи Стефан Петров от родолюбивата организация. Георги Братанов, представител на „Организация за закрила на българските граждани“, попита:
„Предложението е от 6-то до 8-мо корабно място да бъде изградено яхтено пристанище. Това малко си противоречи с пристанищата, които се изградиха в Ченгене скеле и кв. „Сарафово“. Няма ли да станат много яхтените пристанища и наложително ли е изграждането на такова в Бургас?„
Транспортният министър от своя страна отговори, че след като се разгледат всички предложения и генералният план за пристанище Бургас, специалистите ще се съобразят с тях. „Тук има хора, които мислят за развитието на Бургас – като град и район. Трябва да има равнопоставеност„, подчерта Събев.
„До момента развитието на обществената зона вървеше стъпаловидно заради финансовите възможности на държавата. Функциите и дейностите на генералния план са хармонизирани. Градската зона, която е в контакт с морската, трябва да поема пешеходния поток, различните видове транспорт в града, което вече е предвидено. За Общината е важно да не се спре развитието на тази обществена зона. Всичко зависи от решението на Министерството на транспорта, но прогресът и развитието на пристанището е и заради частни инвеститори. От 10-то до 14-то корабно място няма нужда там да се случват всички тези обществени благоустройства, тъй като има друга зона за тези неща. Това е най-логичното развитие за тази част, където ще има баланс на процесите„, заяви Димитър Николов.
Събев отговори на бургаския кмет: „Доколкото разбирам основният проблем е какво да се прави с тази зона, която е в конфликт на интереси. Има достатъчно индустриален капацитет и не е нужно да се връщаме към това, тези места да бъдат възстановявани като индустриални зони. Самият процес по стартиране на публични обяви за концесионерите на дейности и услуги там, няма как да стартира, ако не се постигне консенсус между експертите на Общината и цялата общност на Бургас. Нужни са анализи за това как биха изгледали икономическите отношения и рискове, дали си струва да се инвестира в този район.„
От своя страна Стефан Петров попита Николов: „Вашето предложение е 8-мо и 9-то корабно място да останат?„, а в отговор градоначалникът каза:
„Да, но това е пълзящо развитие на зоната, без да се блокира малкият държавен бюджет.“
Предложението от представителите на срещата ще бъде оформено и разгледано – до 9-то корабно място да стане обществена зона, а от 10-то до 14-то да се извършва товарно-разтоварна и съпътстваща дейност. След проведената дискусия най-важното от нея е, че се е постигнал консенсус, който да е в полза не само на държавата, града и гражданите, но и на частния бизнес.
