Социалното министерство (МТСП) разпространи позиция, в която се противопоставя на „неверните твърдения в публичното пространство по повод промените в законодателството в областта на закрилата на детето“, които влизат в сила от 1 януари догодина. От пресцентъра на ведомството посочват, че приетите в закона промени са изцяло в подкрепа на децата, родителите им и хората, които имат нужда от нея:
„Подобрените разпоредби целят по-ефективна работа на социалните работници, за да може децата да останат в своите семейства или ако са разделени, да се върнат да живеят при своите майки и бащи.“
Изменените законодателни текстове целят да реформират системата на социалните услуги, така че да отговарят по-добре на човешките потребности, да повишават качеството и да са по-достъпни. Те целят да отразят затварянето на всички домове за деца и подобряват координацията при закрилата на децата, тъй като тя не е отговорност само на социалните работници.
Повечето от промените в Закона за закрила на детето са терминологични и произтичат от промяната в дефинирането на социалните услуги, пишат още от МТСП и подчертават:
„С тях не се въвеждат чужди модели и идеология.“
Няма изменения в действащите от 2006 година текстове, които определят основанията за настаняване на дете извън семейството:
„Както досега, така и след 1 януари 2020 г., подобна временна мярка за закрила ще може да бъде предприета единствено с решение на съда, при това само в много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца от семействата им само ако животът и здравето на детето са застрашени.“
Измененията в закона не променят действащите от повече от 13 години разпоредби, а само премахват възможността за настаняване в специализирани институции, тъй като до 2021 година всички домове за деца, лишени от родителска грижа и домове за медико-социални грижи за деца ще бъдат закрити.
От социалното ведомство подчертават, че хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници.
„От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че човек, на който стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжен незабавно да уведоми компетентните органи. Същото задължение има и всеки, на който това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Това задължение съществува от 16 г. и не е въведено с последните промени в закона, нито ще се промени след 1 януари 2020 г.“
Сигналите обаче не са достатъчни за прилагане на мерки за закрила, а се проверят за тяхната достоверност и основателност. Затова в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е записано, че „анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете“.
Разпоредбата на чл. 36г от Закона за закрила на детето цели единствено да се регламентира и подобри междусекторният подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, както и да осигури стабилитет при прилагането на Координационния механизъм при насилие, който действа от 2010 г. В нея са отразени основните дейности, разписани в Споразумението за сътрудничество и координиране на органите по закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. В тях също не се предвиждат нови правомощия на органите за закрила, които да влизат в сила от 1 януари 2020г.
Припомняме, че вчера имаше автошествие в столицата против промени в закони, свързани със Стратегията на детето.
На 7 септември ще се проведе и Международен протест срещу поправките в Закона за закрила на детето и съпътстващите нормативни актове. В него ще участват над 30 града от страната и 18 страни от Европейския съюз. Инициаторите са групата „Не на Стратегията за детето 2019-2030“. Близо 100 000 потребители на Facebook са заявили готовността си да вземат участие в него.
