През 2018-та в Пловдив се случва нещо, което мотивира българското общество да се обедини около една личност и да я подкрепи по различни начини.
Пловдивският лекар Иван Димитров застрелва „плъх“. Двукракото същество е влязло да краде от имота на човека със съучастник. Димитров чува шум и излиза да разбере каква е причината, защото семейството му също е спяло в къщата. Плъхът напада доктора с нож и го ранява в крака. Следва стрелба при самозащита, при която нападателят е убит, а лекарят е задържан.
Българи се надигат да защитят Иван, негодувайки срещу циганския произвол, клякането на управниците пред престъпните действия на част от малцинствата и неправдата на системата. Организират се протести в подкрепа на доктора, а в социалните мрежи стотици хиляди са на негова страна.
Преди дни един български съдия – Весела Евстатиева признава българина Иван Димитров за невинен:
„ПРИЗНАВА подсъдимия И.З.Д. – роден на ***г. в гр.***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, ***, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, на 02.03.2018 г. в гр. Пловдив умишлено да е умъртвил Ж.Д.Д. от гр.***, като убийството да е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 304 от НПК във вр. с чл. 12 ал. 1 от НК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.119, вр.чл. 115 от НК.“
„Справедлива присъда!; Един „плъх“ по-малко.“; „Браво на тази съдийка. Тя е българка.“, са част от коментарите в интернет. Хората подкрепят действията на Иван Димитров и присъдата. С цялото решение на уважаваната г-жа Евстатиева може да се запознаете на този адрес.
Решение, което навярно е прецедент в българското правораздаване и със сигурност не се харесва на някои антибългарски организации, мургавозащитни НПО-та и други подобни, вредни за България, структури.
В същия ден в град Бургас протича друго дело.
Преди около 2 месеца, в градски автобус група по-тъмнокожи същества обиждат, псуват и заплашват българи. Част от репликите са:
„Гяури, Вашата мама да е*а, преди 500 години Ви е*аха турците, сега ние ще Ви е*ем“
„От никой не ни е страх нас ромите! Очаква ви голема война! Ние ще ви мачкаме!“
„Звънете колкото си искате, нас ромите полицията не ни плаши. Дотук бяхте!“
Индивидите са задържани и е образувано досъдебно производство. По време на делото /на 18 юли 2019 г./ става ясно, че някакъв прокурор отказва да образува наказателно производство и не се мотивира за решението си:
„Съдът констатира, че по делото е приложено постановление за отказ за образуване на наказателно производство от прокурор от Районна прокуратура – Бургас. В него са изложени част от обстоятелствата, които съдът констатира в хода на съдебното следствие. Постановлението на прокурора е немотивирано. В него не са изложени аргументи защо приема, че извършеното деяние не съставлява престъпление от общ характер. Лаконично е отбелязано, че приема фактите по случая за недостатъчни да се образува наказателно производство.“
Не се споменава името на този индивид, но каква ли е причината за отказа? Още по-любопитно е, че липсва конкретен мотив, както е видно от протокола. Странно!
Поздрав за прокурора с една песен на Недялко Йорданов:
.
За безимения прокурор от бургаската прокуратура да се обиждат и заплашват българи явно не е престъпление. Този представител на държавата също е българин /може би/ и отвратителните думи се отнасят и за него. Но защо не се смущава, защо не предприема адекватни мерки, защо? Чужденец ли е, друга причина ли има или пък е свикнал да го е** мургавият електорат и му доставя удоволствие?
Опазването на мургавия електорат тече с пълна сила. Държавният антибългарски апарат работи срещу собствения си български народ, за да се лансират всякакви същества. Убийствената за България политика е извор на живот за мургавия електорат!
Две деяния, два града, две различни години, две различни решения, но престъпните същества са с един и същ туморен корен.
За съжаление този корен е поливан и отглеждан от държавата. Безпристрасността на институциите отдавна е утопия. Определени държавни работници поставят личния интерес над народния и се продават евтино, за да си угодят. Въпреки това все още се намират държавни служители, които са обективни – малко са, но ги има!
* * *
Преди 2-3 години, отстрани на паметника „Альоша“ в центъра на Бургас, стоеше непознат мъж. Държеше плакат, цитираше закони, говореше и казваше „стихотворение“ от един куплет, и го повтаряше:
„Адвокат, адвокат за бесилото си, брат!
Прокурор, прокурор ти си за затвор!
Съдията, съдията пада ти главата!“
Приближих се до него и го попитах какво говори. Човекът ме погледна странно и промълви: „Истината!“
П.П. Въпреки /без/действието на прокурора, съдия Георги Грънчев изпраща делото в Окръжна прокуратура – Бургас. С това адекватно решение той показа, че не всичко е загубено и съществува възможност индивидите да си получат заслуженото по закон!
