Важни документи и фотографии, свидетелстващи за историята на католицизма по българските земи, се съхраняват в криптата на храм „Пресвето Сърце Исусово“ в град Раковски.
За тях разказват изследователят адв. Георги Георгиев и председателят на неправителствена организация с насоченост към подпомагане на общността Ивелина Георгиева.
Музейната сбирка от материални свидетелства разкрива активната деятелност на Мисията на Светия Престол у нас. Тя е посетена е от премиерите на България и получава най-висока оценка за опазването и съхранението на културното наследство на католицизма по нашите земи, които заедно с посланията на Светите отци Папа Йоан Павел II и Папа Франциск издигнати по време на апостолическите пътувания у нас, отправя всеобща кауза за мир между хората и религиите.
Науката за културното наследство разглежда историческото културно наследство като два вида – материално и нематериално. Религиозното културно наследство обхваща ценностната система на религиозните общества, с основа етичните ценности на самата религия и нейното проявление в обществото и религиозните ритуали. Материалното културно религиозно наследство включва онези движими и недвижими артефакти и свидетелства, съпътстващи религиозния живот, носещи проявлението на ритуалите и свързаните с тях дейности и мисии. Системата от религиозни празници през годината осмисля и напътства религиозната група в пътя към търсенето на етични стандарти и богоугодно поведение.
Прекратяването на държавната намеса в делата на църквите и вероизповеданията в България след 1989 г. даде възможност да се откроят и ревитализират религиозните отношения общество-човек-Свят-Бог. В настъпилите времена на силно консуматорско общество, групата на българите-католици твърдо стои на позициите на Вярата и осъзнавайки преходността на реалния живот, прави голяма крачка в Духовността и Бъдещето. Едни от техните символни присъствия са величествените храмове в някои от българските градове и села понастоящем.
Исторически предпоставки и материално културно наследство на католическите мисии в България
Отношенията между Римокатолическата Църква и България са многовековни и с много дълга и богата история. Опити за католическо влияние се провеждат активно през 15 век след Тридентския Събор 1545-1563 г. Папа Григорий изпраща апостолическият визитатор в Цариград Петър Цедулин. Петър Солинат е друг представител на Светия престол и от францисканският орден. Всъщност, францисканците успяват да продължат мисията си почти един век, до края на 1688 г.
Чипровското въстание проваля опитите за влияние и създава известно колебание и нестабилност у католическото представителство. Последователно се сменят лигуористи, пасионисти, които не са добре подготвени и не разбират добре българския език. Ситуацията коренно се променя след пристигането на капуцините на 21 март 1841 г. в Пловдив. Едва сега Конгрегацията има успех в лицето на амбициозният и решителен отец Андрея Канова. Още през септември на същата година организира и финансира изграждането на нови църкви в селата, а по-късно и втората постройка на катедралата „Св. Людвиг“ в Пловдив. Енергичен и амбициозен, Андрея Канова остава един от най-успешните духовни лица на Светия Престол у нас.
Храм „Пресвето Сърце Исусово“ е християнска църква в гр. Раковски, България, част от Софийско – Пловдивската епархия на Римокатолическата църква. В началото на миналия век е седалище на епископа на епархията. След назначаването на Андрея Канова за апостолически наместник на Светия престол той построява тухлени храмове във всички католически села около Пловдив и първият храм в Калъчлии / кв. Данаил Николаев на гр. Раковски / е изграден през 1857 г. Необходимостта от нова църква за общността обаче бързо нараства и през 1892 г., с активното участие на отец Самуил Нутини е изградена „грамадна и прекрасна черква, сигурно най-красивата на Балканския полуостров“, според съвременникът Любомир Милетич. Осветена е за празника на Св. Франциск от Асизи / 4 октомври/ от епископ Роберто Менини и е наречена „Пресвето сърце Исусово“. Архитект е италианецът Визети.
За църквата е известна легенда, че за да се извиси по-високо от съседния храм / Св. Архангел Михаил/, през нощта поставят една тухла над градежа. [3]Храмът предсталява недвижимо културно наследство по смисъла на ЗКН.
Музейна сбирка встъпление
От проведените разговори с Отец Димитър Димитров става ясно, че музейната сбирка е инициирана през 2007-ма година, а през 2009-та вече е съставена от две части. Първата част с насоченост към религиозния култ и живота на енорията, фотоси, църковна утвар, спомени с тях, хрониката на енорията, имената на свещениците, които са служили, регистри литература. Също така гостуват и книги, които са собственост на НИМ София и са предоставени по инициатива на Проф. Божидар Димитров. Например първият българо-италиански речник на отец Мавриций / Маурицио /.
Маурицио е дошъл с първата група капуцини през 1841-ва година в България. Малката ръкописна книжка е речник, служил дълги години като инструмент за комуникация с местните. Създаден е, за да могат мисионерите с българското население. Има и турцизми, сравнително с италианските думи.
Втората част от сбирката е етнографската част, предмети, които са служили в живота на местните католици от близките села. Когато се минавало по домовете, за да бъдат благословени, се моли населението да предостави свои предмети. Това са съдове, земеделски сечива, занаятчийски тъкани постелки, дрехи, традиционни носии .Впоследствие се съставила комисия, с участващи младежи от енорията, които записвали всичко. За онези предмети, които били най-подходящи се взело решение и се представили в криптата, като значими свидетелства за живота в енорията.
Следва да се отбележи, че сбирката от документални, етноартефакти и религиозни пособия за богослуженията няма обществен характери е социализирана за кръга от вярващи католици. Това обаче не е пречка да бъде посетена с любезно съдействие на домакините.
Налице е постепенно и постоянно обогатяване и натрупване на свидетелствата за дейността на мисията у нас. Прекрасен пример чрез предоставянето като знак за посещение на понтифекса – частица от бялото расо / Св. Йоан Павел Втори/, поставена в миниатюрна рамка с позлатен обков в самата църква, вдясно от входа. Експозицията от тези предмети има исторически характер и е свързана с живота на католиците в град Раковски през голям период от време, но и обединяващ символ на единение и задружност в обреда и живота. Следва да се посочи и непрекъснатото художествено-религиозно оформление на храма, като тук за пример се посочва поставената през 1996-та година между двете кули на църквата статуя на Исус с разтворени и вдигнати ръце към вярващите. Тази творба е изработена от известният пловдивски скулптор Цвятко Сиромашки, а малко копие на Спасителя е подарено на папа Йоан Павел Втори на 26-ти май 2002 г. от тогавашният кмет на Пловдив Иван Чомаков.
Документални свидетелства и ръкописи в сбирката
Документите са няколко типа – регистри, кореспонденция и писма, свидетелства за предоставянето на свети мощи, нотариални актове за собствеността на недвижимостите. Важен ръкопис е особеният регистър, съставен от отец Михаил Добромиров / 1692-1738 /, по произход от Ген. Николаево / Калъчлии тогава/. Последовател на пропаганда Фидеи, прокламирана от Тридентския събор – мисия на Римокатолицизма за приобщаване към вярата, той отдава енергия за водене на праведен живот в епархиите, за записване на по- важните събития, както и за възстановяване на службите по селата.
Първите записи в регистъра са от 17 януари 1703 г., когато е въведено данни за кръщене. Енорийската книга на Силджиково / сега Калояново / започва с едно встъпление за живота и делото на монаха, който пише от лично име. Отец Михаил Добромиров съобщава за правата, които му предоставя Конгрегацията, за това, че е на практика апостолически администратор на епархията. Съобщава се за използването на бележки и документи от предишните мисионери, за да се изгради енорийската система на записване на ражданията, венчавки и други важни събития.
Интересна е историята на Отец Добромиров, който е бил изключително начетен и според тогавашните мнения, бил достоен за официален епископ. През тези бурни времена на османското настъпление към Виена, властта масово осъществява гонения срещу всички подчинени религии, и техните водачи. Той изпраща чрез младеж писмо до Цариград, че се моли за победата на христовите последователи – австрийците / войната през 1738-ма година/.
Османската власт го обявява за шпионин и той е екзекутиран в Одрин през същата година.
Отец Михаил Добромиров е първият мъченик за католическата църква в България. Умира за християнската вяра с достойнство и е честван впоследствие. Изграден е негов паметник в гр. Раковски през 2012 г.
Снимки и фотодокументален архив
Снимков материал от разрушената сграда на църквата през 1928 г. е представен в една от нишите в криптата. От руините, оставени след Чирпанското земетресение, изваждат така наречената катедра, която е оцеляла. Дотогавашната втора сграда е била с една кула, била е най-голямата църква на Балканския полуостров / все още не е бил построен храмът Св. Александър Невски 1900 г./.Църквата имала една кула, видно от художествена творба (вж. фиг. 2).
Построена с авторитетната дейност на отец Рончев, който събира спомоществуватели. Съществува легенда за местен жител, който бил сляп и въпреки застрашаващата опасност от руините, влиза и изважда Светото причастие. Бог води до него и оттогава е прогледнал. Това е чудо, което се е случило на мястото на сегашната църква „Пресвето Сърце Исусово“.След хрониката на свещениците можем да откроим книгите, получени от НИМ с инициативата на проф. Божидар Димитров.
Те са писани преди Освобождението, написани на павликянски диалект с латински букви, ръкописни и са безценни. Книгите са за лична набожност, написани са за конкретен човек. Имало е и книги за калугерки, написани за молитва и посвещение, за грижи в енорията. Върху този архив на църквата все още не е извършвана дигитализация и задълбочена работа не е правено. Това са исторически извори, и са сърцевината на присъствието на католицизма, документални свидетелства, измежду тях е кореспонденцията с Ватикана, и там също се съхраняват техни писма и доклади.
Кореспонденцията с Ватикана през годините ни дава безценни исторически сведения за състоянието на живота в енорията, за връзките на местното население със Светия Престол. Както е известно, вече немалката католическа общност в страната ни, бе инициатор на поканата към Н.Св. Папа Франциск да посети България през 2019 г.Не е случайно и посланието „Мир на Земята“, като мото на Апостолическото поклонничество и отглас на енцикликата „Мир на земята“ от 11 април 1963 г. на Св. Йоан XXIII. Акцентът винаги стои върху дълбоките културни исторически връзки на Престола с Царството на българите започнали още през 866 г. и прословутите 106 „въпроси към Папата“ на Цар Борис Първи Покръстител.
Представителите на българите католици потвърждават за съществуването на отлични връзки между Ватикана и България, между общностите и хората.Посланик Богдан Паташев например, е говорил много за връзката между държавността на българските царе и Ватикана. За толкова кратък период / 1930-2019 / имаме наситено присъствие на Светия отец тук, чрез Апостолическите поклонничества, споделя Отец Димитров.
“Визитата на папа Франциск бе много важна, той като пастир и като един изключителен гост на всички българи, бе бащинското посещение на световно известна и уважавана личност и ние следва да се гордеем с това.Папското сърце може да събере целия свят и като добър баща неговото послание отекна и в България“, свидетелства още Отец Димитър.
Официални одежди за богослужения и утвар
Богослужебните католически одежди са натоварени с много символика, която е трудно разбираема дори и за християните. Всяка дреха подчертава тържествеността на ритуала, индивидуализмът в лицето на свещеника.
Папа Грегорий Първи е казал, че свещениците трябва да носят богато украсените одежди, защото представляват Бог. Това било важна предпоставка за разпространяването на религията. Естетиката, влиянието и насочеността на мотивите в запазеният орнат (вж. фиг. 3) в криптата на храма, избродиран в скъп плат и златни нишки, будят впечатление и оставят усещането за докосване до нещо неземно. Одеждите са поставени в стъклени витрини и напомнят за голямата отговорност при богослужението. Всъщност, те се изваждат и ползват в най-важните църковни празници. Всяка от дрехите е уникална и има вероятно своя собствена история, която тепърва ще разберем.
В криптата са представени в рамка (вж. фиг. 4) снимки на Роберто Менини, архиепископ на Софийско-Пловдивския енориат, който също е представител на капуцините и деен служител на Конгрегацията.
За мисията на сестрите францисканки отец Димитър казва „Ценното, което се предава на хората е човешкия контакт, че са важни като всички нас, че са способни и да не се наричат „инвалиди“.
В италианският език, вече липсва тази дума. Това са хора, по различен начин способни, когато общуваме с тях, виждаме че те са по-различни. Именно те правят терапия с обикновените хора, а не ние. Сега разширихме проекта, сега францисканките помагат, има и финансиране. Манастирът „Св.Елисавета“ всъщност продължава делото на сестрите монахини, за изучаване на религия и чужди езици в извънучебното време на подрастващите, работа с лица от енорията в затруднено материално, както и такива в неравностойно положение (вж. фиг. 5).
Реликвите и реликвариите са друг важен богослужебен инвентар и натоварен със символика знак за светост на мястото. Известно е, че при строежа на църква, конгрегацията изпраща специални свети мощи със свидетелство за тяхната автентичност. Подобен документ е открит през март 2022 г. в архива на католическата църква „Св. Франциск от Асизи“ в с. Белозем, който любезно е предоставен на автора за физически оглед и за снимка по диагонал. Документът е с дата 1841 г. (вж. фиг. 6) и официализира възможността в новостроящият се храм през същата година, да бъдат вградени мощите на двама светци в централната основа на олтара / Св. Алфонс и Света Вероника де Джулиани от ордена на капуцините/.
Белозем „ Св. Франциск от Асизи“.
Епископ Андрея Канова откупува турски чифлици в землището на с. Белозем тогава и същевременно спомага да се засели малка общност католици. Исторически познат е Отец Алфонсо де Фасомброне с чиито усилия и с тези на местните хора започва строителството на църквата „Свети Франциск от Асизи“, която представлява солидна постройка с две камбанарии. На 14-ти април мощното Чирпанско земетресение събаря предната лицева стена и кулите, а на 18-ти април, след втория трус пада останалата част .След това бедствие селото е посетено от папския нунций Анжело Ронкали (вж. фиг. 7), Цар Борис Трети, секретаря на католическата американска организация за Близкия изток и други официални лица.
commons internet
Сградата е възстановена, а архитект е Камен Димов, който проектира възстановяването на католическата катедрала Св. Лудвиг, католическото училище и епископията в Пловдив, както и останалите църкви / в кварталите на Раковски – Парчевич, Ген. Николаево, “ Пресвето Сърце Исусово” и “Свети Архангел Михаил”/. Този път храмът е по-красив и представлява трикорабна базилика с две кули-камбанарии, но не типичните италиански кампанили, а осмоъгълни (вж. фиг. 8). Църквата е осветена лично от епископ Анжело Ронкали през 1931-ва година. Гордост за католическата българска общност е, че през 1958 г. този забележителен представител на Конгрегацията е избран за Папа Йоан XXIII.
Остенсории/монстранции
Интересен щрих от сбирката е колекцията от красиво изработени разнообразни остенсории, които се ползват при богослуженията. Както е известно, всеки от тези предмети е уникален/неповторим по отношение на вложените материали / злато или сребро /, и тегло, както и дизайн. Външната форма наподобява слънцето в своя пълен блясък, с очертан вътрешен кръг, в който се поставят различни реликви и предмети / дарове / на благочестие, поставена върху стойка с прикрепен Христов кръст .Самата дума „остендере“ означава „показвам“. Обикновено се представят реликви на светци по време на литургии, или осветени късове хляб по време на евхаристията, означаващи тялото на Христос. В литургията свещеникът благославя множеството именно чрез Христос, показвайки монстранцията/остенсориумът.
Тези монстранции (вж. фиг. 9) се използват често и се пазят зад витрина в криптата, наред със сребърни чаши и лъжички за причастие. Смята се, че са изключително ценни, именно защото са предназначени за определена енория и имат неповторим дизайн и вложени материали за изработката. Известни в света са няколко десетки такива предмети, един от които дори съдържа повече от 4100 скъпоценни камъка. Повечето представляват дарения от монарси.
Хоругвите са друга важна част от запазените свидетелства за отдалечени във времето назад дейности на католическата мисия. Най-старата запазена изобразява Св. Франциск от Асизи пред втората постройка на църквата „Пресвето сърце Исусово“, когато същата е само с една кула от лявата част на входа. Надписът е на български и гласи „Свети Франциско моли се за нас“ с големи букви (вж. фиг. 10). Носена е по време на процесиите по празнични богослужения.
Другата хоругва е от червен плат с избродирани златотъкани букви и надпис „Пресвето сърдце Исусово, пази енориашите на с. Калъчлии“ с големи букви и старопечатен шрифт (вж. фиг. 11).
Българо-италианският ръкописен документ на отец Маурицио от 1845 г.
Акцент върху настоящето изследване е именно този артефакт, документиран и проучен от доц. Абаджиева.
Речникът на Маурицио Де Кастелацо от 1845 г. (вж. фиг. 12) е ръкопис и лексикографски паметник, който също се съхранява при определени условия в специална витрина. Предоставен е от НИМ-София. Създаден е веднага след пристигането на мисионера по нашите земи и в него са записвани думи на български / павликянски говор/ със съответният превод на италиански език. Този единствен паметник от епохата на Възраждането носи ценна информация за поредната католическа мисия у нас, тази на отците-капуцини. Книжнината на българите католици е богата по жанр, разнообразни историографски съчинения, епистоларното творчество, речници и други. Тя заема достойно място сред останалите исторически паметници в България, свидетели на постепенният преход към национална и суверенна държава , от тъмните векове на османското владичество.
Редно е да се каже, че речникът е един от малкото изследвани артефакти, но поднася много голям обем информация за дейността на мисията. Освен това, не е единственият труд на този свещеник, понеже е известно, че има и други съчинения при това на български език, които не са запазени. Като източник на неизвестна и недобре проучена лексика на населението от южните български земи, речникът на отец Маурицио би могъл да бъде обект и на допълнителни изследвания в бъдеще. Налице е хипотеза, че е бил ползван и за обучение по италиански език.
Отец Маурицио Молинари е роден 1808 г. в Италия и е мисионер в българските земи от 1844 г. в продължение на 12 години. Проповядва вярата при католиците от българските села Дуванлии и Хамбарлии под противодействието на османското правителство. Интересувал се е от лечение на болести, за което говорят събрани от него рецепти, понастоящем в архива на капуцините в Италия.
Къща на Майка Тереза, Скопие
През 2018 г. авторът посети Скопие в рамките на научно-изследователска експедиция с ръководители доц. Назърска и доц. Шапкалова. Особено впечатление ми направи организираната като музеен обект къща на Майка Тереза (вж. фиг. 13). Той прави сравнителен анализ на тези два значими съкровищници на присъствието на католицизма в Северна Македония и в България, гр. Раковски. Това е първият и засега единствен музей в света, посветен на майка Тереза. В триетажната сграда могат да се открият снимки, документи, награди и лични вещи на новоканонизираната / към 2016 г. / католическа светица. Експозиционните зали са създадени с решение на правителството на Македония през 2009 година, по случай 100 години от рождението на световноизвестната монахиня.
Посещението е напълно безплатно и включва галерия, която е посветена на майка Тереза – нейният живот и делото й, а на втория има католическа църква. Като най-важен артефакт бих откроил сарито на майка Тереза, което представлява второстепенна реликва от нея, нейния кръст, дипломата за Нобеловата награда за мир, нейните ръкописи, молитвеници.
Според управата на музея, през залите са минали над 100 000 посетители за една година / 2017 /. Агнес Гонджа Бояджиу е светското име на майка Тереза. Тя е от албански произход, но до 18-та си годишнина живее в Македония. След това напуска Скопие и заминава за Индия, където е милосърдна сестра до края на живота си, отдадена в полза на страдащите хора. През 1979 г. получава Нобелова награда за мир. Посланието на майка Тереза към човечеството на паметната плоча в центъра на Скопие е: „Светът не е гладен за хляб, а за любов“. Интересът към тази сбирка – музей идва да покаже скритият потенциал на многокултурната идентичност на съвременните държави, сред които е и България.
Именно сбирката към храм „Пресвето Сърце Исусово“ в град Раковски, би могла да се превърне в интересен комплексен обект, символизиращ присъствието на католицизма и неговите последователи в страната ни, а от друга страна ще покаже всепризнатата ни типично българска историческа черта на уважение и толерантност към религиите.
Заключение
В настоящата публикация за пореден път може да се направи един безпротиворечив извод. Паметниците на културно-историческото наследство не могат да съществуват сами по себе си, без да носят духовен и информативен заряд, без да са въплътени в онази материално одухотворена среда на цивилизационен принос и общностен религиозен непрекъсваем процес, както в този пример. Частица по частица, изровени от миналото ни, общо и световно, те могат да бъдат постепенно изследвани, осъзнати и социализирани, за да донесат съкровищата на знанието в контекста на научната доктрина. В страната ни, тази „Земя на розите“ има място и за малката-голяма католическа памет и общност, в символичната столица град Раковски.
Авторите на текста Георги Георгиев и Ивелина Георгиева благодарят на общността на българите католици, по специално на отец Димитър Димитров, на отец Гжегож от Белозем, за подкрепата и предоставянето на допълнителни материали, както и за поканата да присъствам на Светата Меса от историческото посещение на Н.Св. Папа Франциск в град Раковски.
