На днешния 27 май през 1866 година е създаден Тайният български централен комитет (ТБЦК), който по-късно става Български революционен централен комитет (БРЦК). Четири години по-късно, през 1870 г., на същата дата Васил Левски преминава от Румъния в България. Разочарован от емиграцията, той се завръща, за да създаде мрежа от местни революционни комитети.
ТБЦК е емигрантска политическа организация, създадена в Букурещ. За ръководител на комитета е избран Иван Касабов, а крайният стремеж е възстановяването на българската държавност. Допуска се тя да е самостоятелна, под зависимостта на Портата или да участва в конфедерация със съседни народи. За постигане на тази цел не се изключва и въоръжено въстание.
Когато се връща в страната през 1870 година Левски е съпровождан от Матей Преображенски при обиколката му из Великотърновско, Пловдив, Стара Загора, Карлово и други градове и села в Южна България.
До края на 1871 година Дяконът създава гъста мрежа от революционни комитети. За столица на ВРО е обявен Ловеч. Ловешкият частен революционен комитет е обявен за централен под името „БРЦК в Българско“. Създаването му е изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната.
